asm32.info
Keep it simple — code in asm

Технически прогрес и комунизъм

Статията не е завършена!

Промени и то големи могат да бъдат направени в произволна нейна част.

Ако някой има пожелания и забележки по текста, излагайте ги в коментарите. Ще бъдат обсъдени и статията евентуално редактирана.


1. Увод

Първоначално в тази статия исках да разгледам по-подробно тезата, че техническия прогрес, а по-точно изоставането в него е една от основните причини за провала на социалистическата система.

Тази теза също е разгледана, но постепенно статията се отплесна и включи също и една хипотеза касаеща как ще изглежда бъдещото безкласово комунистическо общество. А също хипотезата, че то може да бъде изградено и на базата на капиталистическия строй, без преход през социализъм.

Освен това се отплеснах и на кратък анализ за това в какво точно са сгрешили класиците на Марксизма, опитвайки се да очертаят комунизма, като обществен строй.

В последните години, повечето привърженици на комунистическата идея и много историци винят за провала на социализма главно предателите от върхушката на СССР и особено Михаил Горбачов.

Факта на предателството и вината на въпросните господа-другари е разбира се доказан и напълно достатъчен за всеки съд.

Материализма и Марксизма обаче твърдят нещо друго, че ролята на личността в историята е пренебрежимо малка, а когато съществуват обективни исторически причини за дадено явление, то конкретни изпълнители винаги ще се намерят.

Тоест, проблемът не е в предателите. Ако не бяха те, щяха да са някои други. Пет години по-рано или пет по-късно, но въпросните събития щяха да се случат, тъй като причините за тези събития са обективни.

Въобще Марксизма изисква всичко да се разглежда през призмата на труда и производството на материални ценности. По същия начин следва да се разглежда и падането на социализма и контрареволюцията. Всякакви други обяснения, включително всякакви "предатели", "външно влияние" и др.под. следва да се смятат за непълни, ненаучни и не марксистки. Тези фактори разбира се присъстват, но всички те са следствие на обективните причини и затова сами по себе си не обясняват същността на проблема.

2. Социализъм и комунизъм

Тези две понятия се бъркат и затова ще си позволя още веднъж да ги уточня в началото, за да е ясно как точно употребявам тези термини надолу в текста.

Въобще социализма и комунизма са два съвършено различни обществени строя.

Социализмът е обществен строй, междинен между капитализма и комунизма. При него ролята на парите все още се запазва, но средствата за производство не са частна, а обществена собственост. Всички членове на това общество получават правото да се трудят и да получават възнаграждение според труда си. А тъй като средствата за производство не са собственост на някой отделен човек, то отпада нуждата от принадена стойност. Тоест пролетариата получава цялата стойност на труда си. Девиза на този строй е "От всеки според способностите, всекиму според труда".

Комунизма, според марксистката теория е висша форма на обществото. В комунистическото общество, няма класи, средствата за производство са обществена собственост, но благата са толкова много, че може да се реализира девиза "От всеки според способностите, всекиму според потребностите."

Комунистическо общество на планетата не е съществувало никога, нито са правени опити за построяването му. С изключение на неграмотното изказване на Хрушчов, че "настоящото поколение ще живее при комунизма". Не се получи.

3. Какво е нужно за комунизъм?

Очевидно е, че преди всичко изобилие от стоки. За да може да се покрият потребностите на всички членове на обществото. При това тук става въпрос съвсем не за първични нужди като храна, подслон и др.под., а за потребности, които сега се дефинират като лукс - коли, яхти, качествена храна, големи жилища, достатъчно енергия. Всичко това достатъчно евтино. Евтино не като пари (каквито няма да има) а като труд и природни ресурси.

За да се осигури всичко това, средствата за производство трябва да са изключително усъвършенствани, така че да бълват блага при изключително ниски разходи. Това може да се осигури само от високо автоматизирани машини, нови технологии, нови материали.

Парадокса е, че подобно развитие, макар и изкривено, претърпяха капиталистическите държави. Социалистическите държави, въпреки всички полагани усилия и постижения (а те не бяха никак малко) загубиха съревнованието и завършиха с остарял машинен парк, ниско средно ниво на автоматизация, ниска производителност на труда и качество на произвежданите стоки.

4. Защо?

4.1. Защо капиталистите обичат прогреса?

Отговорът е лесен - защото им носи печалби.

Техническия прогрес намалява себестойността на продукцията и от тук увеличава процента на печалбата - това, което всъщност интересува капиталиста.

Разбира се, печалбата е главното, което интересува капиталиста. Но не абсолютната стойност, а именно процента на печалбата. Целта е с малки капиталовложения да се постигне максимална печалба.

Да разгледаме един пример. Ако капиталист има един милион долара и търси бизнес в който да ги вложи. Намира два такива: единият при вложение един милион долара осигурява два милиона приход ( 1М чиста печалба, 100% процента относителна), а другия при 100К вложение, осигурява 400К приход (300К абсолютна и 300% относителна печалба). Допълнителните фактори са примерно еднакви (рискове, обстановка на пазара и т.н.)

Съвършено очевидно е, че капиталиста непременно ще избере втората сделка. И наистина, въпреки, че печалбата е по-малка, на него ще му останат 900К свободен капитал, с който той може да осъществи още 9 такива сделки от които чистата печалба вече ще е 2.7М;

А усъвършенстването на средствата за производство води именно към увеличаване на процента на печалбата, защото при капитализма няма пряка връзка между себестойност на стоката и цената и на пазара. Цените винаги намаляват по-бавно от себестойността.

Техническия прогрес отваря нови пазари, защото въвежда нови изделия и от тук нови потребности.

В условията на глобален пазар, всички пазарни ниши са отдавна заети от много конкуриращи се капиталисти. Нови пазари няма и не се очакват, тъй като цялото пазарно пространство е заето. Единственото решение за развитие на капиталистите е създаването на нови потребности и борбата първи да заемат така създадените нови пазарни ниши.

Стига се до там, че новите потребности се създават изкуствено, чрез рекламата, използваща манипулативни социални техники и откровени лъжи. Стари или незначително променени стоки се представят като революционни постижения, без които никой човек не може. И тъй като техниките за социално инженерство са достатъчно напреднали, подобни трикове имат определен успех.

Техническия прогрес силно намалява зависимостта от пролетариата - основен проблем на капиталистите от столетия.

И наистина, успеха на СССР в строителството на социализма и справедливо общество се оказа мощен фактор, който задвижи работническите движения по целия свят. Независимо, че социалистически революции не се случиха в развитите капиталистически страни, капиталистите осъзнаха, че времето на безграничната експлоатация на пролетариата е приключило.

Затова и се заеха да намалят зависимостта си от същия този пролетариат.

А усъвършенстването на средствата за производство неминуемо води до намаляването на човешки труд необходим за производството. Тоест до намаляването на промишлените работници, иначе казано на пролетариата.

Пролетариите, освободени от производството се заемат в сферата на услугите, администрацията и работническата аристокрация - тоест инженерни кадри. (Разбира се, тези процеси протичат не с едни и същи хора, а в течение на поколенията).

В резултат от тези процеси, вчерашния пролетарий придобива дребно-буржоазно съзнание и вече не е заплаха за капитализма.

4.2. Защо комунистите обичат прогреса?

Това е още по-просто! Защото прогресът е единствения начин да се постигне изобилието, необходимо за изграждането на комунистическия обществен строй.

4.3. Защо прогресът при социализма беше бавен?

Защото създава проблеми. Социалистическите държави не можаха да решат проблема с хората, освободени в резултата от техническия прогрес. Поради същността си, при социализма не може да има безработица, нито безделници. Тоест решението да се уволняват хора не стоеше на дневен ред със или без помощи. По тази причина, единствения начин да се модернизират предприятията беше да се строят нови предприятия, които да поемат излишните работници.

Тоест скоростта на техническия прогрес беше ограничена от скоростта на растеж да промишлеността. Докато скоростта на растеж беше голяма, а скоростта на прогреса сравнително малка, всичко беше превъзходно. Пример - ръста на промишлеността при Сталин (30-те години) в СССР или по време на индустриализацията в България (50-те).

Нека да разгледаме тези процеси по-подробно. През 30-те години в СССР и през 50-те в България по същество протичаше един и същ процес - индустриализация. По същество това представляваше преобразуването на аграрна държава в индустриална, чрез изграждане на голям брой промишлени предприятия и усвояване на производства, несъществуващи до тогава в тези страни.

В аграрните държави по-голямата част от жителите са селяни, които се занимават със селско стопанство. За изграждането на индустрия са нужни голямо количество промишлени работници. Особено за индустрията от 50-те години, а още повече от 30-те.

Тези работници няма откъде да се вземат, освен от селяните. Но тогава, тъй като всички храни се произвеждат от селяните, възниква въпросът какво ще яде населението на въпросната държава? Решението е да се направи така, че по-малко на брой селяни да произвеждат същото, че дори и по-голямо количество храни. А това се постига чрез механизация и въобще индустриализация на селскостопанския труд. За целта е нужно да се уедрят селскостопанските земи, така че да могат да се обработват ефективно.

Това е и основната цел на колективизацията и в СССР и в НРБ - повишаване ефективността на селското стопанство и освобождаване на работна ръка, която да може да развива индустрията.

(Отклонявайки се леко от темата, трябва да кажа, че макар и с грешки и проблеми, но колективизацията достигна своите цели, а именно държавата да има и селско стопанство способно да изхрани населението на страната и високо развита индустрия. При това със същият човешки ресурс с който преди се получаваше или само едното или само другото.)

В резултат на колективизацията и индустриализацията, големи маси хора мигрираха от селата в градовете и се превърнаха в промишлени работници. И с това повишиха стандарта си на живот. Обратния процес - миграцията от градовете в селата е много по-труден, именно заради спадането на стандарта на живот. От хубавото никой не бяга. (Затова и след падането на социализма, развалянето на кооперациите и връщането на земята, никой от новите собственици не се втурна на село да става фермер, а селското стопанство беше убито бързо и ефективно).

Постепенно, с усъвършенстването на средствата за производство се оказа, че толкова много работници вече не са нужни за съществуващите производства. А по обективни причини, нови производства не могат да се изграждат толкова лесно.

И наистина, за да се направи нов завод, трябват някои условия, които не зависят от развитието на средствата за производство. Строителството например е лошо податливо на автоматизация. Освен това от продукцията на този нов завод трябва да има нужда (пазар). Нови пазари в условията на икономическа блокада имаше само в страните от социалистическия лагер, но и там имаха същите нужди и проблеми.

Допълнително, за да се направи ново производство, трябва да се разработят нови технологии, да се произведат (или купят) нови машини, да се обучат нови работници (в условията на серийно съвременно производство, работниците са изключително специализирани).

Всичките тези проблеми водят до това, че в средата на 70-те години, изграждането на нови производствени мощности става по-бавно отколкото нараства производителността на труда при усъвършенстване на средствата за производство с използването на съвременни електронни и софтуерни методи.

Допълнителен фактор е и планирането - макар и плановата икономика да е много стабилна, тя определено не позволяваше бързи промени в плановете. И докато пред предприятията бяха поставяни като първостепенни задачи изпълнението на плановете, то никой в тези предприятия нямаше стимул да увеличава производителността на труда - планът е нисък, защото машините са стари, но можем да го изпълним, значи добре. Ако започнем смяна на машините, производителността ще се вдигне в бъдеще, но първоначално може и да спадне, за което ще ни накажат. А за повишената производителност след това няма да ни похвалят, а просто ще вдигнат плана.

Допълнително, високата степен на автоматизация и невъзможността да се строят нови заводи толкова бързо крие и опасност от безработица. А безработицата при социализма е забранена конституционно и е почти невъзможна. Затова и управлението на заводите понякога се съпротивляваше на модернизации на производството, а по-автоматизирани производства се появяваха само в новопостроените заводи.

Да се каже обаче, че управляващата комунистическа партия и стопанските ведомства не бяха заинтересовани от въвеждането на модерни автоматизирани производства ще бъде пълна лъжа. Работи в това направление се водеха изключително интензивно. Бяха изградени голям брой научно-изследователски институти по изчислителна техника, електроника, роботика и свързаните области. Отделяха се гигантски (особено по сегашните мерки) бюджети. И тези работи водеха до резултати. Да напомня например, че първата производствена линия, управлявана от микро-компютър (нещо, което е обща практика в момента) е именно Българска разработка. Също впечатляващи резултати бяха постигнати и в лазерната техника и в роботиката.

Огромни усилия (съзнателно или не) бяха положени и в ускоряването на изграждането на нови заводи - тоест както в бързи методи на строителство, така и в усъвършенстване на производството на средства за производство - машиностроенето. Недовършеният завод в Радомир за тежко машиностроене - т.н. "Завод за заводи" е усилие именно в тази посока - улесняване и поевтиняване на строежа на нови заводи - тоест увеличаване на растежа на промишлеността, така че да се достигне скоростта на усъвършенстване на средствата за производство.

Така че, въпреки обективните трудности, макар и със закъснение, процеса на усъвършенстване на средствата за производство все пак протичаше. Но това усъвършенстване, заедно с невъзможността да се уволняват работници, доведе до друг негативен резултат - раздуване на управленския персонал. Тоест излишните работници, бяха превърнати в административен управляващ персонал. В резултат на това, те много бързо се изключиха от работническата класа, бюрократизираха се и придобиха дребно-буржоазно съзнание. Което доведе пък до намаляване на пролетариата и превръщането му от класово мнозинство в класово малцинство.

В крайна сметка, въпреки големите усилия, достатъчен прогрес на средствата за производство така и не беше постигнат. По-бързият прогрес на средствата за производство в капиталистическите страни, комбиниран с експлоатацията на неразвитите страни (използвани като пазари и евтина работна ръка) осигури достатъчно висок стандарт за жителите на западните страни и като резултат, капитализма стана привлекателен за жителите на социалистическите страни. Комбинирано с другите социални и политически фактори (израждането на партийните елити и намаляването на пролетарската класа) това доведе до падането на социализма и реставрацията на капитализма.

5. Нима комунизмът е невъзможен?

Стар соц. виц

Говорят си двама:

- При комунизма, всеки ще си има собствен самолет!

- Естествено! Като чуеш, че са пуснали маслини във Видин, качваш се на самолета и хоп, отлиташ да си купиш.

Нима комунизмът е невъзможен? Нима е утопия? Не, разбира се! Комунизмът е неизбежен!

Неизбежността на комунизма е отдавна доказана и всъщност очевидна.

Но представите за това как трябва да изглежда този комунизъм са меко казано наивни. Това разбира се е съвсем естествено - достатъчно е да прочетем как са си представяли бъдещето писателите фантасти и ще разберем, че да се прогнозира бъдещето е неблагодарна работа. Нито Маркс, нито Ленин са можели дори да си представят как ще се развиват средствата за производство след примерно 150 години ("Капиталът" на Маркс е писан около и след 1850-та и издаден 1867г.)

Да не говорим, че за възможностите на електрониката тогава не са и подозирали. Да, общите тенденции са били разбрани и осмислени правилно, но мащабите на прогреса наистина не са били подозирани.

Впрочем, защо да отиваме далече. По едно и също време с Маркс е творил и писателя Жул Верн. Ако Маркс е създал пророческа философия, то Верн често е сочен като пророк на технологичното развитие.

Но достатъчно е да отворим неговите книги и веднага ще разберем, че да, Верн е техно-пророк, но колко наивни са пророчествата му (макар и верни в същността си) и колко реалността, която днес наблюдаваме е различна от това, което той си е представял!

Та, мисълта ми е, че реалния комунизъм, когато възникне, със сигурност ще се различава значително от представите на Маркс и Ленин. А такъв комунизъм, какъвто са си представяли революционерите в СССР - уви, никога няма да бъде осъществен, както никога няма да летим до Луната в оръдеен снаряд, да осъществяваме контакти със жителите на Венера или да се борим с Марсианските бойни триножници.

6. А как са си представяли комунизма класиците?

За да сравним по-добре старите представи с новата действителност, следва да разгледаме как са си представяли комунизма класиците и да видим в какво точно са сгрешили.

Първо трябва ясно да заявим, че теоретично развитие на марксизма е правено максимум до Сталин. (Е, може би трябва да се каже и за Източните течения на марксизма - Мао, Ким Ир Сен. Но аз имам известни съмнения следва ли да се смятат за марксизъм тези течения.

След Сталин, в социалистическите страни марксизма се превръща в догма и за каквото и да е развитие вече не може да става дума.

Първата и главна представа от която класиците никога не можаха да се избавят е представата за разделението на труда. Тоест, че разделението на труда винаги повишава производителността на труда и затова ще се запази и по време на социализма и по време на комунизма.

И наистина изглежда толкова логично - човек не може да е добър във всичко! Затова трябва да е добър само в една тясна област, а обединение от такива специалисти могат да свършат дадена работа много по-качествено и бързо, защото целия колектив е много добър във всички необходими области.

Историческата картина показва същото - с времето, производството се е движело винаги в посока към тясна специализация на работниците и от тук към повишаване на производителността.

А високо специализираните работници, за да си вършат работата имат нужда от колектив. Те сами не могат да свършат цялата работа.

Базирайки се на тази представа, класиците на марксизма стигат до извода, че при комунизма, специализацията само ще се увеличава, колективното производство ще се запази и даже ще се увеличи, обхващайки нови области.

От тук идва и представата, че средствата за производство представляват големи фабрики и заводи, които при комунизма трябва да бъдат обществена собственост.

Цялата теория и практика на социализма представлява по същество опити да се отговори на въпроса как по-правилно да се направят средствата за производство обществени. Общоприетият отговор беше, че средствата за производството следва да бъдат държавни. Този начин е правилен само и единствено, ако държавата е обществена - тоест, ако се управлява от обществото. За съжаление, това не е вярно нито за капиталистическата държава, нито за социалистическата. Но също е вярно и това, че при социализма държавата беше по-обществено управлявана отколкото при капитализма.

Между другото, на късните стадии на социализма, се оформи една вулгарна двуполюсна представа за комунизма. От едната страна на тази представа са жителите на комунистическата държава, които ще работят, а от другата някаква неясна сила, партията ли, държавата ли, която ще "раздава" безплатно всички блага.

По това време марксизма беше вече напълно догматизиран, а комунизма беше отложен за далечното светло бъдеще и нямаше кой да коригира тези безумни представи.

7. Къде е грешката?

А грешката в тези представи се състои в това, че не е отчетен прогреса в областта на средствата за производство и прогреса в областта на информационните технологии.

В резултат от усъвършенстването на технологиите, автоматичните машини, електрониката и компютрите, вече не е необходима висока специализация на работниците.

Все по-голяма част от работата се върши от машини, а все по-малка част от хора. При това необходимата квалификация на тези хора е все по-ниска, колкото по-съвършени са автоматичните машини. В резултат, работниците са все по-универсални. За тях няма особена разлика каква точно машина ще управляват, дали за бутилиране на бира или за щамповане на детайли за мобилни телефони. Необходимите навици за управление на машините са едни и същи, а преобучаването на такива оператори е въпрос на няколко дни. За каква тясна специализация може да става въпрос?

Разбира се, има още много области, където автоматизацията изостава и където са необходими високоспециализирани работници. Но тези области със всеки изминал ден намаляват и в резултат, след време всеки работник ще може да свърши всяка работа. Тясната специализация ще изчезне съвсем.

Но от тук следва, че за да се произвежда нещо няма да е необходим колектив от работници, всеки от които да изпълнява само работата в която е компетентен. Всеки ще може да свърши цялата работа сам.

Целия процес на производство може от последователен, конвейерен да се превърне в паралелен. Това по същество е процес известен от занаятчийското производство. С изключение на това, че нужната квалификация е многократно по-ниска, защото работата ще се изпълнява от машини.

8. Направи си сам комунизъм!

Макар и далече от аналитичната мощ на Маркс и Ленин, ще си позволя да направя няколко прогнози и да изложа собствените си представи за бъдещия комунизъм. На мене ми е по-лесно, просто защото съм много по-близо до този комунизъм. Неговите черти постепенно започват да се очертават и сега на мене ми е много по-лесно, отколкото тогава.

Първо да видим как въобще може да се реализира втората част на прословутия девиз: "Всекиму според потребностите"?

Единият вариант е, че обществените (държавни) заводи, работещи със силно усъвършенствани машини ще произвеждат толкова много и разнообразни стоки, на толкова ниски цени, че те ще стигат за всички. Недостатъка на този подход е, че изисква много точно планиране на производството и отгатване на потребностите на всички членове на обществото. При това отгатването на бъдещите потребности!

За някои стоки, това е възможно - примерно потребностите на всички стоки от първа необходимост могат да се прогнозират сравнително точно. И наистина всички ядем приблизително еднакво. Пием еднакво. Всеки има нужда от покрив над главата и да му е топло през зимата.

Но дори тук прогнозите могат да са погрешни - примерно студената зима ще изисква друго количество енергия от топлата.

Най-типичен пример (и илюстрация на един от недостатъците на плановата икономика) са дрехите - всякакви опити за планиране дори на 6 месеца напред би завършил с неудовлетворени потребители - просто защото модата е кривнала в друга посока. В резултат, "всекиму според потребностите" за модните дрехи е неосъществимо чрез промишлено производство. Това важи и за много други стоки, нуждата от които се определя от модата или други случайни фактори.

Лесно може да се види, че при този метод ще се реализира или "вземай каквото ти дават и не мрънкай" (което не е съвсем това, което е нужно) или производството трябва да произведе много повече от нужните блага, за да удовлетвори всички нужди. А това е съвсем неикономично.

От тук следва, че единствения начин да се реализира принципът "всекиму според потребностите" е, ако стоките се произвеждат след като възникне потребността от тях. Тоест, един вид, по индивидуална поръчка.

Въобразявам си например, че ми трябва розова шапка. Казвам (на ум): "Трябва ми розова шапка!" и след пренебрежимо кратко време, получавам в ръцете си розова шапка. Или каквото и да е друго, от което имам потребност. Или си мисля, че имам потребност.

Възможно ли е това? Не само, че е възможно! Това вече е осъществено за някои от потребностите на хората! Да, да, комунизмът вече е реализиран, а ние дори не сме забелязали. Наистина, само за много малка част от човешките потребности но все пак...

Говоря за софтуера с отворен код. Каквато и програма да ми потрябва, първата ми работа е да пусна търсачката и да потърся решение с отворен код. В 99% от случаите, такова се намира. Няколко секунди сваляне и програмата е инсталирана на компютъра ми. Получил съм "според потребностите си". Едновременно с това, всеки "според способностите си" може да създава такива програми или да участва в усъвършенстването на вече съществуващите такива. Забележете, че използването на свободните програми никак не е обвързано с участието в разработката им.

Напоследък се забелязват тенденции, движението за свободни продукти да обхваща и други области, но на същият принцип - съществува свободен хардуер, свободно изкуство, свободни книги, статии, информация.

Засега подобни комунистически практики са толкова силно изразени само в области, където мултиплицирането на веднъж създаден продукт е почти безплатно - каквото е например копирането на файлове по Интернет.

Но постепенно добиват популярност и проекти, които в текущата ситуация изискват сериозно финансиране. И такова се намира - чрез събиране на дарения или т.н. крауд-фандинг - обществено финансиране. Забележете, че хората дават пари не за да купят нещо за себе си, а за неща, които се смятат за обществено полезни или дори за проекти, които им харесват. При това, дарявайки пари, дарителят не получава никаква власт или дял от проекта - тоест това не е инвестиция.

На сайтовете за крауд-фандинг могат да се видят хиляди такива проекти. Интересен пример е филмът "28 панфиловци", който събра от крауфандинг 30 000 000 рубли (при общ бюджет 60М). При това хората дават пари, просто за да се направи филмът. Те не получават гратис билети, нито някакви специални права. Само правото да отидат в киносалона, да си купят билет и да гледат филм, който са смятали, че е добре да се снима.

Между другото, старият социалистически принцип че се плаща само положен труд също е популярен. Все повече музикални групи излагат записите си свободно в мрежата, а пари вземат само за концертите си. Това е много по-справедливо, отколкото безкрайните печалби за еднократно усилие на привържениците на "защитата на авторските права", които искат да запишат албума веднъж, а той да им носи безкрайни печалби за огромен период от време.

Друга чисто комунистическа тенденция е движението "Направи си сам". Колкото и парадоксално да звучи, точно този начин на производство смятам, че ще е главния и определящ при комунизма. Тоест, автоматичните средства за производство ще бъдат толкова компактни, евтини и лесни за използване, че всеки ще има такива в къщи и сам ще си произвежда всичко, което му е нужно.

Новите изделия ще се разработват от хората на които тези изделия им трябват и "рецептите" за производството им ще се споделя в Интернет.

За най-мащабните проекти, които не може да реализира сам човек, примерно космическата техника или мащабни научни експерименти, ще се събират колективи от единомишленици, които с обединени сили ще реализират това от което имат нужда.

Такива проекти има и сега - големите софтуерни проекти с отворен код. В тях участват понякога стотици програмисти, без заплащане и на доброволна основа.

Почти всички необходими средства за производство ще бъдат лична (а не частна!) собственост и само най-големите и сложни машини, както и машините, които са нужни много рядко, ще бъдат обществена собственост, която всеки ще може да ползва при нужда.

Но тези големи и сложни машини постепенно ще намаляват и ще се заместват с по-съвършени и по-прости технологии, които всеки да може да използва самостоятелно.

Подобна прогноза изглежда парадоксална, защото много силно прилича на занаятчийския начин на производство, преди развитието на промишлеността и капитализма, когато всеки сам е произвеждал всичко от което има нужда.

Но подобна прилика е чисто външна. Всъщност става въпрос за качествено различен производствен процес. Ще дам един пример - в днешно време всеки може да си напечата книга. Взимаме файла, пускаме го към принтера, листовете пъхаме в машината за подвързване и ето книгата е готова. Само преди 50 години, единствените хора, които можеха да печатат книги бяха професионалните печатари. Хора, специално обучавани да вършат тази работа в продължение на години. Работещи с големи и много скъпи машини, способни светкавично да печатат огромни тиражи.

Сега, за да напечатаме книга нямаме нужда от някакви специални знания и умения. Ние ползваме същите с които примерно браузваме в Интернет или играем на компютърни игри - умението да използваме компютър. Използвайки същото умение и почти нищо друго, можем да си разпечатаме на 3D принтер примерно детайл за машина, пистолет, брошка, декоративна дръжка за вратата, играчка за детето.

Промишлеността като такава ще изчезне съвсем. Разбира се не изведнъж. Първо ще изчезнат заводите на леката промишленост и потребителските стоки. След това хранителната промишленост. Едни от последните ще изчезнат заводите за фина механика, енергетиката, тежкото машиностроене и металургията. Последни ще изчезнат предприятията, които произвеждат средствата за производство.

А тогава кой ще произвежда машините? Ами елементарно - ще се само-произвеждат. Дори сега в Интернет има проекти за 3D принтери, които сами изработват по-голямата част от детайлите си. Забележете - проекти с отворен код. Тоест комунистически по същността си.

Изключение правят само детайли като лагери, двигатели, направляващи. Но ние все пак сме в самото начало на тази технология. След време със сигурност ще има 3D принтери, които ще могат да изработват и тези детайли.

В момента активно се разработват 3D принтери за печатане на сгради. Роботи за селскостопанска работа съм виждал разработени (тип направи си сам!) още през 80-те години на 20-ти век. (Публикация в списание "Моделист-конструктор").

Ще дам само още един пример, съществуващ и развиващ се в момента, за да илюстрирам как усъвършенстването на средствата за производство навлизат в живота ни, при това в мащаби можещи да повлияят на цели отрасли от капиталистическото производство.

Става въпрос за появилите се не чак толкова отдавна, но вече произвеждащи се широко, автоматични хлебопекарни. Това са малки домашни програмируеми машинки, в които се насипват продуктите и те автоматично замесват тестото, изчакват го да втаса и го опичат.

Забележителното за тях е, че изискват съвсем малко умения за да се използват. На практика, ако продуктите се претеглят внимателно, хляба е винаги един и същ - много качествен и вкусен. Без подобрители и набухватели, които производителите слагат, за да получат повече печалби. Плътен, насищащ и двойно по-евтин от хляба в магазина. Автоматът може да приготвя няколко десетки вида тестени изделия, включително козунаци, кифли и др.под.

При това, времето, което е нужно за да се пусне автомата в действие е около 5 минути. По-малко отколкото да се отиде до магазина.

А цената на тази машинка е просто невероятно ниска, за възможностите си - най-евтините са примерно 60лв.

Ако тези автомати станат популярни, това означава, че цял бранш от капиталистическата промишленост - производството на хляб - ще бъде ликвидиран ефективно. При това без революции, национализации и др. под.

Дори медицината може до голяма степен да се прави по метода "Направи си сам". Всеки човек може да се научи да лекува леките болести - а те са сигурно 90% от всички болести, които преживяваме. Всеки човек може да се научи сам да приготвя голяма част от лекарствата които са му нужни. (имам предвид съвременни "високо-технологични" лекарства, а не билколечение) За това е нужно просто да е посещавал уроците по химия. Ако в работата се включи подходящ диагностичен и справочен софтуер, портативни медицински анализатори и автоматични фармацевтични машини, то нужната квалификация е още по-ниска. И ако никой в момента не се занимава с такива отворени проекти, то е просто защото законодателството го забранява изрично, а образованието внушава, че медицината може да съществува само във формата на професионални лекари, а медицинските знания са неусвоими от непрофесионалисти.

А ресурсите? Кой ще ги добива? Елементарно - ще ги добиват автоматични машини, отново с отворен код, достъпни за повторение от всеки. Впрочем ресурси едва ли ще са необходими чак толкова много. По-голямата част от изработваните предмети ще позволява рециклиране в домашни условия, включително на металите. Отново в Интернет могат да се намерят дори сега филмчета за рециклиране на пластмаси в домашни условия.

Разбира се, винаги, всеки човек ще е по-компетентен в някаква област и по-некомпетентен в друга. Но ако на човека не са му нужни никакви блага, защото вече си има всичко необходимо или може просто да си го произведе, то той едва ли ще откаже да извърши услуга на някой друг и то в любимата си област, в която се смята за компетентен. Още повече, че в подобна ситуация на него също ще са му оказвали услуги многократно.

Всичко гореописано няма да се случи за една нощ. Ще има огромен период в който технологиите все още няма да са способни да осигурят такова високо ниво. Ще има и обществени работилници, където желаещите ще ползват срещу малко заплащане техника и консултации. Ще трябва образование, което да научи хората как се правят разни неща (такова неофициално образование широко се практикува в Интернет).

Докато средствата за производство не са толкова съвършени, хората ще трябва да са по-компетентни и на първо време изделията ще отстъпват по качество и параметри на промишлените (но не и като цена!)

Парите ще се запазят за целият период, докато човек наистина не започне сам да си произвежда всичко. Впрочем, тогава пак ще има пари, но вече няма да са нужни на никой.

Може да се очаква постепенно намаляване на работното време - просто защото нуждата от пари ще намалява, от тук и нуждата да продаваш труда си за да ги осигуриш.

9. А класовата борба?

Нея разбира се никой не я е отменил. Тя си съществува, но за съжаление в много стихийна и неорганизирана форма. Привържениците на "каноничния марксизъм" вероятно няма и да я различат като такава, камо ли да я оглавят.

Но когато говорим за класи, следва да определим и какво ще стане с тези класи при комунизма? По дефиниция, комунизма е безкласово общество. По-рано беше някак си прието да се смята, че при комунизма ще съществува само една класа - пролетариат. Това разсъждение всъщност не е вярно. Въобще, не може да съществува само една класа, просто защото самата същност на класовото разделение е именно в думата "разделение" на хората според отношенията им към средствата за производство.

По тази причина, при комунизма би трябвало да изчезнат всички класи, включително и пролетариата. Но нима класите ще изчезнат изведнъж? Не! Дори след социалистическите революции, дори след 70 години социализъм в СССР, класите си останаха. При реставрацията на капитализма изведнъж се намериха и буржоазия и пролетариат.

Тук следва да напомним и думите на Сталин, че с приближаването към комунизма, класовата борба само ще се усилва, а няма да затихва.

От това следва, че дори революциите не могат да променят хората и да премахнат класите едномоментно. Класите могат да изчезнат само постепенно. И докато за пролетариата е изгодно да скъса зависимостта си от буржоазията, то за буржоазията означава смърт прекъсването на зависимостта на хората от нея.

Буржоазията, разбира се ще се съпротивлява на такова "обезкласяване" и ще се бори за обратното включване на човека в буржоазните класови отношения - дали като работник, дали като капиталист или дори само като потребител. Обратно, хората без класа, както и тези които искат да се присъединят към тях ще се борят за това да прекъснат зависимостта си от промишленото производство и да не плащат печалбите на буржоазията.

Именно в това ще се изразява и класовата борба. Такава борба при това много остра в момента тече между привържениците на свободния софтуер и корпорациите производители на софтуер. (Впрочем, в този контекст, софтуерните пирати спокойно могат да се смятат за ултралява бойна организация на движението за свободен софтуер).

Израз на подобна борба е и тенденцията всички произвеждани изделия да се правят възможно най-трудни за ремонт. Агресивните реклами, идеологията на потреблението, планираното остаряване, софтуерните патенти (и патентите въобще) - всичко това е израз именно на класовата борба в съвременните и форми.

Като всяка война и тук има операции под чужд флаг, диверсии и провокации.

Например, има огромно количество неща, които не можете да си направите сами, не защото не можете, а защото е незаконно. И въобще не говоря за оръжие или наркотици. Например, в момента е нереално да си направите автомобил и да го узаконите. Процедурата е толкова трудна, че може да я извърши само фирма.

Всички опити да се внедри свободен софтуер в държавната администрация неизменно се провалят. Не мога да повярвам, че това се дължи на ниското качество на свободния софтуер.

Колкото повече се развиват гореописаните тенденции, толкова по-активно капиталистите и държавата ще се борят с тях. И наистина, хората ще започват все по-малко да купуват. На човек, който сам си произвежда всичко, пари не му трябват по принцип или му трябват съвсем малко. Съответно от тези пари няма как да се съберат данъци. Няма как да се плащат осигуровки. Такъв човек не може да се наеме на работа. А ако се наеме, а не му хареса може да си тръгне във всеки момент. На такъв човек няма как да му дадеш кредит с лихва. И без лихва да му го даваш - няма да го вземе. Не можеш да му продадеш стока с печалба, защото той може да си направи своя, не по-лоша. (Как да продадеш Windows на почитател на Линукс?)

Следва да се очакват забрани за изработване на предмети. Закони за задължително купуване на някакви стоки. Режими за сертифициране на какво ли не, само и само да не се позволи това нещо да се изработва от хората самостоятелно. Където е възможно отказ от продажба на необработени материали. Закони за авторско право и опити да се забрани свободния софтуер. Компютри, които могат да изпълняват само платени, сертифицирани програми.

10. Отправната точка

От написаното дотук следва, че комунистическото общество, поради своята безкласовост може да се изгради тръгвайки и от капитализъм и от социализъм.

Възниква въпросът, кой обществен строй е по-подходящ за изграждане на комунизъм?

И отговорът на този въпрос съвсем не е еднозначен.

Социализмът има предимството, че господстващата работническа класа е по-прогресивна от буржоазната, а и губи по-малко от прехода към комунизъм. Тоест, следва да се очаква, че съпротивлението ще бъде по-малко, или дори прехода ще бъде подпомаган от държавата. Още повече, че социализма винаги се е смятал за преходен строй.

Ако си спомним, по времето на социализма, в България движението "Направи си сам" получаваше голяма подкрепа от държавата. Организираха се, особено за децата, кръжоци за различни видове творчество, изложби и състезания на ТНТМ, издаваха се и се внасяха голям брой технически списания и техническа литература за любителско творчество.

Наистина, тогава така и не се осъзнаваха перспективите и комунистическия характер на това движение, а то се приемаше като вид извънкласно образование, което да подготви висококвалифицирани специалисти за промишлеността.

Но подобен преход от социализъм има и недостатъци. Първо някаква съпротива все пак ще има - всяка смяна на обществения строй е болезнена за някой. Второ, тъй като социализма сам по себе си е по-справедлив строй от капитализма, то стимулът за промени в хората е по-слаб. (Впрочем това води и до забавяне на техническия прогрес като цяло, както обясних по-горе).

Преходът от капитализъм, директно в комунизъм, също е възможен. Предимствата са главно в това, че голямо количество експлоатирани хора имат много силен стимул да намалят тази експлоатация, тоест да преминат на комунистически методи за производство. Не напразно масовите движения за свободен софтуер и другите описани по-горе явления се създават и развиват най-масово именно в капиталистическите страни.

Недостатъците са, че господстващата буржоазна класа ще се съпротивлява бясно на подобен преход и има властта да го направи. Поради тази съпротива, преходът може да стане труден или дори невъзможен. Утешителното е, че за да се спре този преход, населението трябва да бъде лишено от правата и свободите, които има в момента и които се смятат за база за съвременните либерални общества. Това разбира се е възможно - нарича се фашизъм и вече се е случвало. Засега съпротивата примерно на движението за свободен софтуер е ниска. Но това е защото не се осъзнава напълно заплахата.

11. Левите партии

Комунистическите партии съществуващи в момента са съвършено неадекватни по отношение на явленията описани в настоящата статия. А по-бързото развитие на посочените тенденции определено има нужда от насочване, ръководство и политическа подкрепа.

Подобни партии се придържат към старите разбирания за индустриалното общество, старите практики и старата риторика. Разбира се, видимите промени се осъзнават. Например чувствителното намаляване на пролетариата и преминаването на голяма част от наемните работници в областта на услугите и нематериалните производства. Някои от партиите се опитват да включат в понятието пролетариат всички форми на наемния труд, но съвършено не осъзнават, че интересите на офисния планктон или примерно програмистите съвършено не съвпадат с интересите на промишлените работници. Опитвайки се да третират всички еднакво и то като пролетариат, подобни партии губят и без това малката поддръжка, която имат.

Не ме разбирайте погрешно! Правата на наемните работници имат нужда от защита. Но само това е напълно недостатъчно в днешните условия!

Правилната стратегия и тактика в случая е да се възглавят именно тези тенденции в обществото, за които пиша в тази статия. Движението за отворен код. Движението "направи си сам". Тези движения, стихийни по самата си природа, имат нужда от ръководство, което да помага да се анализират посоките на развитие и да се поощряват тези проекти, които максимално удрят по капиталистическата икономика.

А комунистическите партии могат да популяризират тези движения, политически да ги подкрепят и да лобират закони в тяхна полза. Могат да организират клубове и в мрежата и в реалния живот, където да общуват съмишленици, да се обменя информация, да се обсъждат и организира работата по проекти.

В настоящия момент, аз виждам няколко чисто политически акции, които могат да се проведат:

Внедряване и изучаване на софтуера с отворен код в Българските средни училища. В момента във всички училища се изучават предимно продуктите на Microsoft и другите капиталистически корпорации.

Преминаване на държавната администрация изцяло на продукти с отворен код.

Изграждане на консултативни центрове (онлайн), които да помагат на гражданите да мигрират домашните си компютри на Линукс.

Популяризация и пропаганда на движението направи си сам. Издаване на списания (онлайн), организиране на клубове за свободно техническо творчество.

Лобиране на закони, улесняващи самостоятелното създаване на блага и свободното им използване. Например значително опростяване на процедурите по самостоятелно проектиране и строеж на сгради.

Борба на политическо и законово ниво за повишена ремонтопригодност на стоките, отваряне на документацията и сервизните наръчници. (Да напомня например, че всяко електронно изделие, произведено при социализма се продаваше с електронна схема, необходима за евентуалния му ремонт). Борба срещу обвързването на гаранциите (примерно на автомобилите) със задължителна техническа поддръжка на по-високи цени и в определени сервизи.

Борба за увеличаване на анонимността в Интернет. Поддръжка на елементи на крипто-анархизма. Разработка на криптографски системи за анонимно електронно гласуване, което да е невъзможно нито да се фалшифицира, нито да се деанонимизира. Разработка на софтуер за анонимна и криптирана комуникация.

Ясно трябва да се осъзнава, че всяко нещо, което човек създава сам, а не го купува готово, разрушава капиталистическата система много повече отколкото десет демонстрации с плакати и червени знамена. Още повече ако този човек споделя начина на създаването му с цялото общество.

По повод на комунистическите партии и подкрепата им за горните тенденции, следва да се има предвид и следното:

Голям брой от поддръжниците и разработчиците на отворен код, свободно изкуство и движението "направи си сам" са твърдо убедени, че това, което правят няма нищо общо с комунизма. Някои са дори убедени, че обратно, подобни движения са напълно пазарни и са част от съвременния начин да се прави бизнес. Някои дори правят бизнес от това. Подобни убеждения се дължат на пълната идеологическа каша в главите на съвременните хора. Но както винаги, какво си мисли някой няма абсолютно никакво значение. Важното е какво прави.

Партиите, които се позиционират като комунистически имат огромен проблем с легитимността. Поради гръмкия провал на социализма, имиджа на цялото комунистическо движение е сринат. Има огромна опасност, младите хора да се отдръпнат от нужните ни движения, само защото ги подкрепя "комунистическа" партия. Следва много сериозно да се помисли за ребрандинг на цялото комунистическо движение.

Поради комбинацията на тези два фактора, подкрепата на гореописаните дейности следва да се прави дискретно и без излишен агресивен натиск, който да се възприеме като начин да се печелят политически дивиденти на гърба на движенията за отворен код и другите подобни движения. Трябва винаги да се помни, че тези движения са до голяма степен аполитични и макар и комунистически по своята същност, те са по скоро технически ориентирани.

Last modified on: 23.12.2016 10:05:56

Preview

Comments

:)John Found ( 03.09.2015 00:04:41 UTC ) :

Ох, много ще трябва да отговарям. :)

Свободния софтуер е комунистически по своята природа, защото отговаря именно на комунистическия принцип "От всекиго според способностите, всекиму според потребностите." Забележи, че този принцип съвсем не изключва получаването на печалба от свободния софтуер. Просто, печалбата (когато я има) е ефект от втори порядък. А в това, че комунистическо явление възниква в капиталистическите страни няма нищо странно. Комунистическите явления възникват именно там.

При това, какво е мнението на "създателите" на това движение, няма абсолютно никакво значение.

За "бездуховността" на социализма - тук категорично не мога да се съглася. Социализма, дори в късните си доста мутирали форми, беше далеч по духовен от съвременния капитализъм. Достатъчно е да прочетеш няколко книги от тогава и да гледаш няколко филма. И няма значение, дали са съветски, български, чешки или на която и да е страна от социалистическия лагер. Сегашните хора и изкуството са много, много по-егоистични, цинични и материални. Религията пък е лицемерна, лъжлива и глупава. Много правилно тогава я ограничаваха и пазеха децата от нея.

За парите. Да, парите са старо изобретение. Обаче важността на парите, съвсем не е било едно и също през цялото време. Парите са нужни само и единствено когато се търгува. Ако човек не участва в търговски операции, то никакви пари не са му нужни.

Примерно по време на феодализма, огромен процент от хората изобщо никога не са притежавали пари през целия си живот.

Ако погледнем от позицията на потребителя, колкото по-малко стоки му се налага да купува, толкова по-малко пари му трябват.

Нарочно опростен пример: На мене не ми се налага да си купувам софтуер, защото използвам свободен такъв. Затова и не ми трябват пари за софтуер. Затова мога да работя (за заплата) по-малко отколкото този, който си купува софтуера.

Ако не купувам нищо, то няма да има нужда да работя въобще. Капиталиста няма да може да ме експлоатира и съответно аз няма да съм вече пролетарий, а той няма да е вече капиталист.

За колективизма. Не, нито социализма, нито комунизма има връзка с колективизма или индивидуализма на обществото. Това са общо взето ортогонални характеристики.

Дали обществото ще е колективистично или индивидуалистично, зависи от историята, традициите, географията и много други фактори.

От своя страна, комунизма характеризира просто икономическите отношения в обществото и съвсем не се занимава с обичаите, традициите и морала.

Абсолютно същото се отнася и за капитализма. Има индивидуалистични капиталистически страни (всъщност всички западни са такива) има и колективистични капиталистически страни - Япония и Южна Корея са типични примери.


За "антипропаганда". Защо да е закрит сайта? При мене се отваря: http://antipropaganda.eu/ А това, че няма нови публикации - той никога не е бил чак толкова активен.

Впрочем, какви са тези "закриващи технологии"? Нещо не се сещам да съм чел такова нещо на "антипропаганда".

:)Тесногръдо плямпало ( 02.09.2015 22:07:51 UTC ) :

John Found ти си от най-интересните персонажи в мрежата, но последните години бях забравил за съществуването ти. Малко са хората от твоя калибър. Всъщност подобен на теб знам само още един, но той е оставил за поколенията само една великолепна статия и една готварска рецепта. Кой знае защо, няма свое местенце.

Все пак като настане спор за езици, което е неизбежно, винаги се сещам за теб. А днес (е добре де в понеделник) те виждам и в нова светлина.

Гледам, че си комунист. Това не е непременно лошо, неизбежно някъде в бъдещето, човечеството ще се върне към този въпрос. Комунизма все още не е казал всичко за себе си.

Може дори да е по-скоро, отколкото си мисля. В края на миналият век бях все още студент и на тези под мен им вкараха да учат дисциплина — Основи на Европейският съюз. Не като да не ми прозвуча, като нещо познато да се учат идеологически дисциплини. Но дваж по-интересен е самият ЕС. Всеки още от първият си досег до темата остава с dejà vu. Всичко, което вижда, вече го е виждал в СИВ.

Та неизбежно ще се върнем в някакъв социализъм. Дали ще прерасне в комунизъм още тук, не бих се обзаложил, ако бях хазартен тип.

Много пъти съм изказвал тезата си, че комунизма страдаше от това, че е прекалено материален. Нямаше и какъв друг да бъде. Предлагаше същото, което и религията, но тук на земята. Ако не беше ударил духовенството, то просто щеше да го измести. Но пък от тук и моралът пада. А без морал, няма устойчиво развитие, каквото и да значи това клише. Не случайно точно в този период у нас се случи първата екологична катастрофа, която може и никога да не бъде преодоляна.

До тук бяха общи приказки с моето виждане. Време е да обърна внимание на написаното от теб.

Първо съм изненадан, че не пишеш за „закриващите технологии“, любима теза на нашият приятел Кихано. През цялото време очаквах да прочета за тях.

Имам да напиша само още две неща. Започвам от любимото ми — свободното ППО и апаратура. Според мен грешиш, като говориш, че това е комунизъм. Да известна пропаганда е, но е насочена против. Нещо повече, самите му бащи говорят, че не е така.

И в действителност и аз като тях мисля, че не би се родил там. Цялата тази централизация би му попречила да съществува. А да не захващаме темата за конкуренцията между институтите. Не случайно това явление се зароди при свободен пазар. Нещо повече, несвободното ППО е новодошлото, едва от края на осемдесетте години. Свободното винаги е съществувало. Докато тук никога не е било особено свободно.

Не случайно може би най-известното есе се нарича „Катедралата и базара“ от автора си ESR.

Ако желаеш, ще продължим да дълбаем тази тема, защото тя е централна в изложението ти, от което съм леко разочарован. Очаквах повече, много повече.

Като подточка, няма как да не торпилирам и тезата ти за ултра-левичарството на крадците на програми. Крадеш я и какво? Не можеш да я правиш нищо, освен да я ползваш за някакво неопределено, но кратко време. Няма как да поощрявам кражбата и RMS не го прави.

Второто, което искам да кажа и заради, което сигурно ще си изям боя, ако ме докачиш, е, че бъдещето, което чертаеш ми прилича на капитализъм без финансов капитал.

Чел си много класиците, предполагам дори повече от мен. Но забравяш най-важната им теза. „Нещото“ се гради около колективизма. Това, което виждам при теб е егоизъм чиста форма. А егоизма е подемната сила на… капитализма, не на социализма, не на комунизма. Думата комунизъм произлиза от комуна, не от индивид.

Като цяло не прегръщам идеите на комунизма, защото не вярвам в тях. Не вярвам хората да сме способни на такива неща. Но нещо повече, не вярвам в тях, защото комунизма е бездуховен и няма, как да е друг. А от моя гледна точка, това е безпътица.

В една много стара своя публикация бях писал за „пълният търбух“. Свободният пазар ми предлага много по-луксозен живот. Не само на мен. Предлага го дори на просяците. А аз съм си работник и при онзи строи, и при този. За мен разлика няма. Все съм агарянин. Но пък тук съм презадоволен. В твоя прочит на бъдещето, просто предлагаш всички да станем буржоа.

Още нещо, в което не вярвам е общество без пари. Парите не са паднали ей тъй от небето. Имало е нужда от удобно средство за размяна и те са били изобретени. И така вече четири хиляди години. Не знам, какъв обществен катаклизъм трябва да стане, че да няма нужда от тях. Забележи, че дори в твоята егоистична утопия има размяна. Рядка, но я има. И винаги ще я има, докато има хора. Че то дори при другите животни я има.

п.п. Забелязал ли си, че от месеци „Антипропаганда“ е свалена. Писах на Кихано, но той не ми отговори. А аз попаднах на тази статия, точно от форума.

Title: Filename: