Статията не е завършена!

Промени и то големи могат да бъдат направени в произволна нейна част.

Ако някой има пожелания и забележки по текста, излагайте ги в коментарите. Ще бъдат обсъдени и статията евентуално редактирана.

Предишната статия, не че е грешна, но е много стара. През времето след като я написах научих много нови неща и написах много код на асемблер.

И колкото повече пиша програми на асемблер, толкова повече се убеждавам, че именно това е езикът, който позволява да се създават възможно най-висококачествените програми. При това не само, че позволява, но и принуждава програмистите да пишат качествен код.

Напоследък се говори за т.н. технологичен дълг. Опростено, идеята е, че когато при създаването на софтуерния продукт нещо се остави за оправяне в бъдещето, то това представлява технологичен дълг, който след това ще трябва да се връща с лихви, точно както това става при финансовите дългове.

Разликата е само в това, че когато вземаш пари от банката, подписваш купчина документи какво точно се задължаваш да правиш, докато технологичния дълг се взема от самият себе си и в повечето случаи въобще не се осъзнава, че такъв дълг е взет.

Само че, след това, за да има развитие на проекта, първо трябва да се изплати дълга и чак след това може да се направят промените.

Ако дългът не се обслужва (което става най-често, защото не се осъзнава съществуването му), то всяка нова функция започва да струва все по-скъпо и изисква все по-големи усилия за да бъде реализирана, защото голяма част от усилията отиват за изплащане на натрупания технологичен дълг.

Разсъждавайки от тази гледна точка, асемблерните проекти имат една много важна особеност - при тях натрупването на технологичен дълг е много трудно, а този който се натрупва е явен, тоест за него се знае предварително.

Защо се получава така?