asm32.info
Keep it simple — code in asm

За информационната безопасност

Разсъжденията за информационната безопасност на мъдреца и учителя Ин Фу Уо, записани от Николай Николаевич Федотов.

Превод от: http://forensics.ru/InFuWo.htm

(Ин Фу Уо (廕傁幄) – почтен защитник на Ин)

1. За работниците

1.1

Веднъж Сисадмин се оплака на Учителя:

– Дадохме на всички потребители индивидуални пароли, но те не желаят да ги пазят в тайна. Записват си ги на листчета и ги лепят на мониторите. Какво да правим? Как да ги заставим?

Ин Фу Уо попита:

– Кажи, защо те постъпват така?

Сисадмин помисли и каза:

– Може би, те не смятат паролата за нещо ценно.

– А нима паролата, сама по себе си е ценна?

– Не. Ценна е информацията, която е защитена с паролата.

– За кого е ценна?

– За предприятието ни.

– А за потребителите?

– За потребителите, явно не.

– Именно – каза Учителят – Зад паролата няма нищо ценно за нашите работници. А трябва да има.

– И какво е ценно за тях? – попита Сисадмин.

– Познай от три пъти – разсмя се Учителят.

Сисадмин си тръгна просветлен и направи на корпоративния портал лични странички за всички работници в които се влизаше със същата парола.

И на тези странички се показваше текущата заплата на работниците. Като разбраха това, всички работници се запритесняваха за своите пароли. На другият ден в пушалнята обсъждаха заплатата на главния счетоводител. На третият ден, никъде не се виждаха листчета с пароли.

1.2

Веднъж Сисадмин се оплака на Учителя:

– Нашият технически директор не иска за изпълнява изискванията за безопасност. Всички са длъжни да имат антивирус, а той не си слага. Как да му повлияя?

– Опитай да го убедиш – каза Ин Фу Уо.

Сисадмин отиде да убеждава, но скоро се върна разочарован:

– Не можах да го убедя, Учителю.

– И защо така? – попита Ин Фу Уо и добави – Само че отговори честно, без пристрастия и обиди.

Сисадмин помисли, наведе поглед и тихо каза:

– Навярно защото той знае за информационната безопасност повече от мене.

– Е, ако техническият директор знае повече от тебе, което не е удивително – каза Учителят – той по-добре знае къде трябва антивирус и къде не.

– Ами Политиките за безопасност! – възкликна Сисадмин.

– А кой е писал тези Политики?

Сисадмин наведе глава и каза:

– Аз.

Учителят мъдро си замълча, а Сисадмин си тръгна просветлен.

1.3

Веднъж в мястото за пушене, потребителите започнаха да се възмущават, че Сисадмин е забранил за всички достъпа до Фейсбук. Ин Фу Уо чу за това и се намръщи:

– Защо си забранил достъпа на хората? – попита той Сисадмин, когато двамата пиеха кафе в почивката.

– Защото такива сайтове не са нужни за работата.

– А пушенето нужно ли е за работата?

– Общо взето не...

– А пиенето на кафе?

– Е-е-е...

– Е-е-е в такъв случай – каза Учителят – разреши достъпа на хората.

1.4

Веднъж Сисадмин поиска да инсталира в локалната мрежа скенер за безопасност.

Ин Фу Уо каза:

– Не го прави.

– Но защо?

– В нашата мрежа има сто компютъра. Скенерът ще намери по 2-3 уязвимости на всеки от тях.

– Да, ще намери...

– А какво ще правиш с всички тези уязвимости?

Сисадмин се замисли и нищо не отвърна на Учителя. Но не инсталира скенер за безопасността.

1.5

Веднъж Сисадмин се оплака на Учителя:

– Антивирусът не помага. Инсталиран е на всички работни станции и се обновява два пъти на ден. Но всяка седмица някой се заразява и губи данни.

Ин Фу Уо със съжаление поклати глава.

– Трябва нещо да се направи – продължи Сисадмин.

Учителят кимна леко. Сисадмин попита:

– Кое е по-добре – да инсталирам на всички нов още по–съвършен и тежък антивирус, или да инсталирам централизирана система за бакъпи?

Ин Фу Уо отговори:

– Проведи курсове по безопасност за потребителите.

1.6

Веднъж Директорът реши да вземе на работа Еникей. Ин Фу Уо намери кандидата, поговори с него и остана доволен. Той каза на Директора:

– Този човек е обърнал своите помисли към учението. Възможно, от него ще се получи достоен работник.

Но началника на службата за безопасност възрази:

– Този човек има съдимост. Не бива да го вземаме на работа.

Тогава Ин Фу Уо попита:

– Как разбрахте това?

– Имам връзки.

Почтеният Ин помрачня и каза на Директора:

– Кой от тези двама работници е по-добродетелен? Първият е направил престъпление и си е понесъл заслуженото наказание, което може и да го е вразумило. Вторият сам е извършил престъпление, накарал е държавен служител да извърши престъпление, при което не чувства вина и никога няма да бъде наказан. Кой от двамата е по-достоен да се издигне?

Началникът на службата за безопасност, мълчаливо стана и излезе.

1.7

Веднъж Директорът попита Ин Фу Уо за защита от вътрешни заплахи. Той отвърна:

– Във външния свят има сто човека, които искат да получат конфиденциална информация от вашата мрежа. И има пет, които могат да я получат. Но тези сто едва ли ще се срещнат с тези пет.

Още Учителят добави:

– А във вашата вътрешна мрежа има пет потребителя, които искат да получат конфиденциална информация. И има сто, които могат да я получат. И те вече са се срещнали.

1.8

Веднъж Директорът дойде при защитника Ин за съвет. Директорът каза:

– Иска ми се да накарам всички потребители да спазват строги правила за безопасност. Но тогава те ще ми се обидят и ще започнат да работят по-лошо. Иска ми се да дам на потребители пълна свобода. Но тогава те ще се напълнят с вируси, ще разгласят конфиденциална информация и нашият бизнес ще пострада. Как да намеря златната среда?

Ин Фу Уо каза:

– Височината на оградата е колкото на най-ниския и участък. Здравината на веригата е колкото на най-слабото ѝ звено. Застави най-небрежните от потребителите да спазват тези правила за безопасност, които останалите спазват без принуждение.

– Колко просто! – възкликна Директорът и си тръгна просветлен.

1.9

Директорът попита почтения Ин:

– Предлагат ми да купя система за защита от несанкциониран достъп. Струва ли си парите, които ѝ искат?

Ин Фу Уо в отговор попита:

– Колко случая на несанкциониран достъп има за последните три години?

– Нито един – отговори Директорът.

– А колко лаптопи и флашки за загубили вашите работници за това време?

– Два лаптопа – отговори Директорът – а флашките никой не ги брои.

– Тогава, вместо тази система, купете програма за криптиране на лаптопите и флашките? – каза Ин Фу Уо.

1.10

Веднъж Директорът попита почтения защитник Ин за защитата от вътрешни заплахи. Учителят каза:

– Вътрешните врагове са два вида - злонамерени и невнимателни. Невнимателният враг е подобен на капки дъжд, които са многочислени и летят по волята на вятъра. От дъжда лесно можеш да се защитиш с чадър. Злонамереният враг е подобен на комар, който хапе незащитеното мясно. Не можеш да се защитиш от комара с чадър.

Попита Директорът още:

– А кой инсайдер е по-лош, злонамерения или невнимателния?

Ин Фу Уо отговори:

– Не стои така въпросът. И двата са по-лоши.

1.11

Веднъж Сисадмин попита:

– Учителю, не желаете ли красива картинка за Вашия десктоп? Имам колекция "Wallpapers for your desktop", със звездно небе и моралния закон.

– Защо си мислиш, че сегашният ми уолпейпър е по-лош? – попита Ин Фу Уо.

– Не зная каква е сегашната Ви картинка. Никога не съм виждал десктопаа Ви. На екрана Ви винаги има отворени множество прозорци.

– И аз никога не съм я виждал. – каза почтения Ин – Аз работя.

1.12

Веднъж младши счетоводите Ли Чан поднесе в дар на Ин Фу Уо кактус.

– Поставете го около вашия монитор, Учителю. – каза тя – Този кактус ще ви защити от вредното излъчване.

– Занеси го на Сисадмин, – каза Ин Фу Уо – На мене кактуса няма да помогне.

– Защо? – обидено попита Ли Чан.

– За него няма драйвери за FreeBSD. – отговори Учителя.

1.13

Веднъж в офиса се появи продавач на евтини и некачествени стоки от провинция Сянган. Той ходеше из стаята и се опитваше да продаде на всеки по нещо.

Ин Фу Уо каза на Сисадмин:

– Ти винаги казваш и пишеш в блога си, че спамерите трябва да се убиват. Гледай, това е спамер.

– Това не е спамер – промърмори Сисадмина.

– Дори охраната ли няма да повикаш? – ехидно попита Учителя.

Сисадмин нищо не отговори. Той чукаше в захлас по клавиатурата.

1.14

Сисадмин попита Учителя:

– В статия прочетох, че всяко усилване на безопасността намалява лоялността на работниците. Това истина ли е?

Ин Фу Уо отговори:

– Всъщност, усилването на безопасността намалява комфорта. Намаляването на комфорта увеличава умората. Повишената умора, намалява добросъвестността. А снижаването на добросъвестността на работниците – това е именно, което следва да се избягва.

– Тогава какво е това лоялност? – попита Сисадмин.

– "Лоялност"? – усмихна се Ин Фу Уо – това са го измислили японците, за да плащат по-малко.

1.15

Веднъж Сисадмин се оплака на Учителя:

– Нашия Директор съвсем на разбира от ИТ. Не мога да му обясня. И всичките му нареждания са винаги нелепи.

Ин Фу Уо отговори:

– Това е нормалният ред на нещата. Неговите грижи са хората и парите. Твоята грижа са техниката и програмите. Вие говорите на различни езици.

Сисадмин се съгласи и попита:

– Как да научим взаимно езиците си?

– Това е почти невъзможно – каза Учителя – За това би се наложило Директорът да поработи няколко години като сисадмин, но той няма да пожелае. За това би се наложило ти да поработиш като ръководител, но тебе няма да те допуснат.

– Как тогава да се разберем един друг, като говорим на различни езици? – попита Сисадмин.

Ин Фу Уо отговори:

– Специално за тези цели е създаден междинен език, достъпен и за двама ви. Името му е "ISO/IEC 17799".

– Колко просто! – възкликна Сисадмин и си тръгна просветлен.

2. За криптирането

2.1

Веднъж Сисадмин попита почтения защитник на Ин:

– Учителю, защо не използвате електронен подпис?

– Надеждните средства за електронен подпис нямат сертификат. Сертифицираните нямат удобства. Удобните не са надеждни. – отговори Ин Фу Уо.

2.2

Ин Фу Уо два дни настройва VPN-тунел за своя персонален компютър. Когато тунела заработи, Ин седна, почтително обърнат с лице на юг и започна да чете фейсбук.

– О Учителю, – попита Сисадмин – не мога да разбера за какво ви е VPN?

– Нима не знаеш, че във VPN тунела целия трафик се криптира? – учуди се Ин.

– Знам. Но вашия тунел завършва на обикновен сървър в страната на западните варвари. А по-нататък целият Ви трафик върви в Мрежата в некриптиран вид.

– Мрежата не я интересува моя трафик, което не може да се каже за провайдера – отговори Учителя. Като видя, че Сисадмин не е разбрал, той добави – Например, ти си поверил парите си на банката, нали?

Сисадмин кимна.

– Но ти не можеш да повериш всичките си пари на собствената съпруга, – продължи мъдрия Ин – Защо? Защото тя може да сметне тези пари за свои. А с банката това няма да се случи.

Просветления Сисадмин отиде да пуска VPN тунел и за себе си.

2.3

Сисадмин попита Ин Фу Уо:

– Вярно ли е, че всяко криптиране може да се счупи?

Учителят отговори:

– Може. Но не криптирането, а системата от четири: Алгоритъм, реализация, обкръжение и оператор.

Сисадмин попита още:

– А кое от тези четири е най-слабо?

– Връзките между тях – отговори Учителят.

2.4

Веднъж, към почтения защитник Ин се обърна Следователят. Той попита:

– Учителю, можете ли да отворите криптоконтейнер PGPdisk без да знаете паролата?

– Няма да успея. – отговори Ин Фу Уо. – И никой друг няма да успее.

– О, аз нещастният! – възкликна Следователят. – Тогава нямам доказателства.

– Като види заключена врата, обикновения човек желае да погледне вътре. Но благородния мъж знае, че най-ценното не е заключено – каза Учителят. – Какво именно желаете да докажете?

– Нарушение на авторските права за програми.

– Оставете криптоконтейнера на мира. – каза Учителят – Свидетелските показания ще бъдат повече от достатъчни.

2.5

Ин Фу Уо каза:

– Криптирането, това е замяна на голяма тайна за малка тайна. Тази малката, трябва да се събира в главата. Когато паролата се пази в главата по-зле, отколкото в компютъра, криптирането не носи полза.

2.6

Веднъж Сисадмин и инженер Чжа Вин почтително се приближиха до Учителя и Сисадмин каза:

– Моят побратим Вин, твърди, че във всички обнародвани криптографски програми има бакдор, поставен от спецслужбите. А аз смятам, че това не е така. Кой от нас е прав?

Ин Фу Уо отговори:

– С този въпрос започват своя път всички инженери и всички сисадмини. Този, който си е отговорил на него, завинаги се е спрял и не може да следва Дао. Обаче и да се пренебрегва този въпрос, също не е правилно.

После почтения Ин продължи:

– Северните варвари имат такава легенда. Страшния и мъдър Тигър, царя на животните заповядал на Лисицата да построи патешка ферма. Глупавата Лисица при строителството си оставила таен вход, за да краде държавните патки. И разбира се, веднага я хванали. Тигърът наредил да екзекутират измамницата и по този начин икономисал парите за строителството. Не си мисли, скъпоценни Вин, че спецслужбите са като глупавата Лисица. Но и ти изобщо не си мъдрият Тигър, царят на животните.

Учениците си тръгнаха просветлени. Сисадмин, след това въобще спря да криптира диска си. А инжинер Чжа Вин направи криптоконтейнер вътре в криптоконтейнера си.

2.7

Сисадмин желаеше да си измисли много силна парола за централизирана авторизация през радиус-сървър. Той се обърна за съвет към Ин Фу Уо:

– Как мислите Учителю, паролата "史達林格勒戰役" силна ли е?

– Не. – отвърна майстор Ин – това е речникова парола.

– Но такава дума няма в речниците...

– "Речников" означава, че тази дума я има в wordlist, тоест "речниците", които се ползват в програмите за криптоанализ. Тези речници се съставят от всички съчетания от символи, които някога са се срещали в Мрежата.

– А паролата "Pft,bcm" става ли?

– Едва ли. И тя е речникова.

– Как така? Това вече...

– Въведи тази парола в Гугъл и сам ще се убедиш.

Сисадмин защрака с клавишите.

– О, да. Вие сте прав Учителю.

След известно време Сисадмин възкликна:

– Учителю, измислих хубава парола, която не може да я има в речниците.

Ин Фу Уо кимна с глава.

– Въведох я в Гугъл – продължи Сисадмин – и се убедих, че в Мрежата няма такава комбинация.

– Сега вече има.

2.8

Веднъж инженер Чжа Вин се обърна към Учителя:

– Един достоен за уважение човек ми каза, че да се криптира електронната поща е неправилно. Тъй като честния човек няма какво да крие, криптираната кореспонденция неизбежно ще привлече вниманието на Охранителното ведомство. Учителю, какво мислите Вие за това?

Ин Фу Уо отговори:

– Благородния мъж притежава чувство на свенливост. Той закрива с дрехи своята голота. Съвсем не заради това, че чуждите погледи ще му причинят ущърб. Такава е волята на Небето и такъв е ритуалът. Честния човек има какво да крие.

2.9

Инженер Чжа Вин дълго седя над проекта, а после се оплака на Учителя:

– Не мога да примиря бакъпа с криптирането. През цялото време едното пречи на другото.

Ин Фу Уо отговори:

– Те са непримирими. Криптирането защитава конфиденциалността. Резервното копиране защитава достъпността. Конфиденциалността и достъпността са различни защити.

– Но как да го направя тогава? – попита Чжа Вин. – Тук трябва и конфиденциалност и достъпност.

– Нека едната да е в другата. И нека първата да не знае за втората.

Инженер Чжа Вин попита Учителя:

– Какво значи бакъп вътре в криптиране?

– Нека всички файлови системи да са криптирани, а файловете ще се копират от едната на другата.

И още попита Чжа Вин:

– Какво значи криптиране вътре в бакъп?

– Направи копие на криптоконтейнера. – отговори Ин Фу Уо.

2.10

Директорът каза:

– За какво ни е да криптираме съдържанието на дисковете? За какво ни е VPN? Ние нямаме незаконна информация.

Мъдрия Ин Фу Уо каза:

– Безгрешността не е в резултат на праведност, а в резултат на наивност.

3. За етиката

3.1

Сисадмин попита:

– Учителю, може ли да пренасочваме трафика към devnull, в случай на DoS атака?

– Понякога може – отговори Ин Фу Уо.

– Кога понякога?

– В кои случаи е допустимо докторът да причини вреда на пациента си? – попита в отговор Учителят.

– Навярно, когато предотвратената вреда превишава причинената вреда – отговори Сисадмин, след като помисли малко.

– А сега ще попитам друго – продължи Учителят – В кои случаи е допустимо докторът да причини вреда на странични хора?

– Не знам такива случаи – отговори Сисадмин.

– Ето, сега си готов да пренасочваш нужния трафик към devnull – кимна Учителят.

Сисадмин си тръгна просветлен.

3.2

Ин Фу Уо, разхождайки се из офиса, погледна в мониторите на сътрудниците. Когато стигна до работното си място, той каза:

– Нашият инженер Чжа Вин, сега настройва QOS. Той си мисли, че взаимодейства с техника, а всъщност общува с хора. Нашата счетоводителка Ли Чан си чати по ICQ. Тя си мисли, че общува с човек, а всъщност общува с програма.

– Учителю, а защо вашият монитор е обърнат към стената? – попита Ли Чан.

– За да мога да виждам хората през цялото време – отговори Учителят.

3.3

Инжинер Чжа Вин искаше да работи в отдела за информационна безопасност. Ин Фу Уо му каза:

– Още не си готов. Ти се мислиш за мрежов воин. А на нас ни е нужен мрежов доктор.

3.4

Веднъж инженер Чжа Вин съобщи:

– Намерих уязвимост в програмата "Лин". Какво мислите за това, Учителю?

– Трябва да съобщим на производителя.

След известно време Чжа Вин отново дойде при почтенния защитник на Ин:

– Написах за уязвимостта на производителя. Отговориха ми, че ще я фикснат в следващата версия, която излиза след половин година.

Ин Фу Уо се намръщи:

– Напиши им, че ще публикуваме уязвимостта след две седмици.

След три дни излезе пач за програмата "Лин".

– А ако не бяха пуснали пач? – попита Сисадмин – Щяхте ли да позволите на Чжа Вин да публикува намерената уязвимост?

Ин Фу Уо меко се усмихна и каза:

– Не. Дао на информационната безопасност е прекрасен с това, че по него не можеш да вървиш сам. Когато изпревариш другите, те ускоряват крачка. Ако обаче се откъснеш от другите, ти напускаш пътят на Дао.

3.5

След като прочете статия с списание, Учителят забеляза:

– Човекът не е "най-слабото звено в информационната безопасност". Човекът въобще не е звено.

3.6

Веднъж Сисадмин попита:

– Учителю, вие винаги казвате, че трябва да се споделят знанията в областта на защитата на информацията със всеки, който иска да се учи.

Ин Фу Уо кимна. Сисадмин продължи:

– Но нали има и опасни знания! Особено знания от информационната безопасност.

Ин Фу Уо възкликна:

– Опасни знания?! Знанието е опасно само за този, който го няма.

3.7

Веднъж Техническия директор изпрати на почтенния Ин въпрос по електронната поща. Учителят му отговори, като помести в писмото парче от конфиг файл. Освен конфига и подписа, в писмото нямаше нищо друго.

Сисадмин, който получи копия и от двете писма, попита:

– Учителю, защо поместихте в писмото няколко команди, но не добавихте нито дума повече?

Ин Фу Уо в отговор цитира своят учител:

– "Не искам да говоря. Нима небето говори? А годишните времена се сменят едно с друго."

3.8

Инженер Чжа Вин попита:

– Следва ли при защитата на информацията да се стремим към възмездие? Или трябва да използваме само пасивна защита?

– Зависи кой е противника – отговори Учителят. – Ако те хапе комар, следва да го смачкаш. Ако те вали дъжд, следва да се прикриеш с чадър.

– Разбрах. В много случаи инцидента с безопасността е стихийна сила. И никой не е виновен за него.

Ин Фу Уо поклати глава:

– Не е точно така. За това, че е завалял дъжд, действително никой не е виновен. Но ако се случи земетресение и се разруши здание, което е трябвало да устои, то тук има виновен. И ще го накажат.

Чжа Вин си тръгна замислен.

3.9

Учителят каза:

– Знанието за информационната безопасност е като оръжие. Нима воинът няма да сподели оръжието си с други, които защитават земята си? А ние сме в състояние на война.

3.10

Веднъж Ин Фу Уо блокира няколко IP адреса. Сисадмин го попита за причината. Учителят каза:

– За всеки случай. Видях необяснимо поведение на програмите.

– Може да е просто бъг? – усъмни се Сисадмин.

Ин Фу Уо отговори:

– Всеки от нас, понякога се среща с необяснимо поведение. Но всеки действа по своему. Ти си играеш с настройките на Windows-а. Инженер Чжа Вин пие бира и преинсталира системата. А аз започвам да подозирам действия на коварния враг.

Инженер Чжа Вин, дочу разговора и се намеси:

– Това ми прилича на параноя.

– Параноята влиза в длъжностната ми характеристика – отговори Учителят.

3.11

Веднъж при почтения защитник на Ин дойде Хакер.

– О, мъдри Ин – каза той – научи ме на твоето изкуство.

– Преди това ще трябва да преминеш изпитание. Разбий ето този компютър – и Ин Фу Уо написа на листче IP адрес.

– Но това е моят собствен компютър! – Удиви се Хакер.

– Именно – потвърди Учителят – Трябва да го разбиеш без да използваш известните ти пароли.

Хакер за час се справи с изпитанието.

– Ще те уча – каза Ин Фу Уо.

След три години Учителят отново даде на Хакер същата задача. Хакер не можа да я изпълни.

– Сега обучението ти е завършено – каза Ин Фу Уо.

3.12

Ин Фу Уо каза:

– Защитника на информацията не ликвидира опасността. Тоя я преразпределя между хората. От по-малко надеждните, към по-надеждните.

3.13

Невъзможна за превод....

4. За информацията

4.1

Когато армията се отправи в поход да вразумява южните варвари, към Ин Фу Уо се обърна държавен чиновник. Той каза:

– Драгоценни единочаятел Ин, помогнете ни да водим информационната война в Интернет.

Ин Фу Уо отговори:

– Интернет, това са думи. Ако работата е стигнала до вразумяване със силата на оръжието, вразумяването с думи е приключило.

4.2

Инженер Чжа Вин попита Учителя за "abuse service". Ин Фу Уо каза:

– Трябва да се напишат правилата за прием и обработка на жалби.

– Защо? – попита Чжа Вин – Нима не е достатъчно просто да следваме Дао?

– Храброст без ритуал води към бунт. Правдивост без ритуал води към грубост. Вярност без ритуал води към подмазване – отговори Учителя – А информационната безопасност без ритуал води до загуба на свързаност.

4.3

Веднъж директорът събра съвещание за борба с утечките на информация. След като другите сътрудници докладваха, Ин Фу Уо каза:

– Началника на службата за безопасност написа десет хиляди реда заповеди и инструкции. При това, той мисли хората за машини. Затова неговите инструкции няма да се изпълняват. Сисадмин написа седемдесет и седем правила за DLP-системата. При това той мисли за машините и забравя за хората. Затова неговите правила ще са във вреда на бизнеса.

– В такъв случай – каза директорът – нека те да работят заедно. Нека да създадат комплекс от организационни и технически мерки, които ще се изпълняват и ще са полезни за бизнеса.

Ин Фу Уо поклати глава:

– Двама едноръки не могат да стрелят с лък.

4.4

Чжа Вин попита:

– Може ли компютър с Windows да бъде защитен?

– По принцип може – каза Ин Фу Уо.

– А на практика?

Почтения защитник на Ин погледна на нотбука, който Чжа Вин държеше в ръката си и каза:

– Понякога, за президента правят бронирана лимузина. Но за воина танка е по-добър.

4.5

Сисадмин попита Ин Фу Уо за интелектуалната собственост. Учителят каза:

– Великите произведения принадлежат на Небето. Хубавите произведения принадлежат на хората. Лошите произведения принадлежат на корпорациите.

И още попита Сисадмин за DRM и защитата от копиране. Ин Фу Уо отговори:

– Защитата на произведението се състои в неговото копиране. Забраната на копирането е забрана на защитата.

4.6

Веднъж разговорът се завъртя за родителският контрол. Учениците попитаха Ин Фу Уо:

– Трябва ли да ограничаваме достъпа на децата към контент с насилие?

Учителят отговори:

– Възпитанието без насилие ще даде поколение неспособно към насилие. А народ неспособен на насилие не може да оцелее в обкръжението на варварски племена.

Попитаха още учениците:

– Трябва ли да ограничаваме достъпа на децата към еротичен контент?

– Не можеш да ограничиш достъпа до това, което винаги носиш със себе си.

Попитаха още учениците:

– Трябва ли да ограничаваме достъпа на децата към контент с пропаганда на наркотици?

– Забраната на пропаганда на забраненото, това е толкова безсмислено, колкото пропагандата за забрана на пропагандата. Една публична екзекуция на наркоман е по-полезна от десет хиляди ACL-a.

4.7

Сисадмин попита Учителя:

– Защо западните варвари защитават персоналните данни? Толкова неразумно употребени ресурси!

– В древността варварите вярвали, че знанието на истинското име на човека позволява да му изпратиш проклятие – отговори Ин Фу Уо.

Сисадмин се удиви:

– Но те отдавна не са диваци и знаят, че такива магии не съществуват.

– Да, вече знаят – потвърди майстор Ин – Но докато живели в диващина и скривали имената си, успели да построят такова общество, което разчита на конфиденциалността на личните данни. И вече нямат друг път.

– Добре, че ние сме цивилизовани хора и не вярваме в магии – забеляза Сисадмин.

Ин Фу Уо печално се усмихна:

– Опасявайки се от магии, варварите направиха магията реалност. Знанието на истинското име на човека позволява да откраднеш парите му.

4.8

Чжа Вин попита Учителя:

– Допустимо ли е да четеш чужда поща, заради предотвратяване на утечки на информация?

– Сам знаеш, че не – беше отговорът.

– Но нали средствата за връзка принадлежат на предприятието. Значи и всички съобщения в тях също.

Ин Фу Уо поклати глава:

– Всеки ден на обяд ти получаваш от предприятието голяма чаша ориз. Чий е животът ти?

4.9

Веднъж на обяд Сисадмин попита Ин Фу Уо:

– Учителю, защо всяка сутрин си губите по половин час за изучаване на логовете? Не е ли по-добре да поставите автоматичен анализатор?

Майстор Ин показа на пръчиците си за хранене и каза:

– Може би знаеш, че северните варвари не познават пръчките за хранене. Те ядат храната си с лъжици. И използват автоматични анализатори на логовете. Затова живота им е кратък, а сървърите им лесни за разбиване.

Още каза Ин Фу Уо:

– А при западните варвари е прието да се яде с ръце. И те изобщо не изучават логовете. Затова те са безобразно дебели, а сървърите им разграден двор. Ние, за разлика от варварите, ядем с пръчици.

Сисадмин, без да бърза, дояде ориза си със скариди и отиде да чете логове.

4.10

Учениците попитаха Ин Фу Уо за бъдещето на Интернет. Учителят каза:

– Минаха времената на продавачите на знания. Дойдоха времената на продавачите на анонимност. Да разбереш е евтино. Да скриеш е скъпо.

Last modified on: 01.03.2017 18:10:07

Preview

Comments

Мъдрости 2
Filename:
Title: