Има един език за програмиране, около който има много легенди и измислици. Това е асемблерът. Той е древен, почти колкото първите компютри. Език с невероятна мощ и красота, това е родният език на компютрите. Това е езикът на който става магията вътре в процесорът. Като във фантастична повест, това е езикът на драконите, всяка дума на който принуждава действителността да се променя.

Интересно е, че много хора се страхуват от тази мощ. Навлизането на езици от високо ниво, превърна програмирането от изкуство в занаят. Около езика асемблер започнаха да се въртят всякакви измислици и легенди: "Това е език за хакери и вирусописачи", "На асемблер не могат да се пишат големи комерсиални проекти", "Изисква много време за да се решат елементарни задачи", "Това е език за драйвери", "Програмите на асемблер не могат да се пренасят лесно на други системи" и т.н. и т.п.

В резултат на това, започнаха да изчезват добрите програмисти. "Експерти" програмисти започнаха да не разбират, как в действителност работи компютърът. Майкрософт съвършенно сериозно твърди, че под Windows не може да се програмира на асемблер. А програмите, написани на "великите" езици от високо ниво, стават все по-големи и все по-бавни, защото вече никой не знае какво всъщност става вътре в тях.

Този сайт е посветен на приложното програмиране под Windows на асемблер. Ще се опитам да опровергая някои митове за този език, дължащи се на недостатъчната компетентност на програмисткото съсловие в наши дни.

Да се пише на асемблер под Windows е елементарно! Много по-лесно отколкото да се пише на асемблер под DOS. 32 битовата архитектура на процесорите и плоският модел на паметта, правят програмирането на асемблер изключително лесно и приятно.

Програмите, които се получават са малки! Ама много малки! И бързи! Много бързи! Типично голямо приложение с огромна функционалност, написано на асемблер, е с размер по-малък от 100кбайта. В раздела "Връзки" има няколко такива програми. Най-добре е да ги свалите и да ги изпробвате. Ще останете изненадани.

Програмирайки на асемблер, човек започва да се отнася с внимание към всяка, подробност в собствените си програми. (И освен това има възможност да го прави.) Резултатът - програмите имат много по-малко бъгове от еквивалентни програми на езици от високо ниво. Поради малкият размер на програмите и пълният контрол, който програмиста има над генерирането на кода, грешките се проявяват по-рано и се отстраняват по-бързо, отколкото при езиците от високо ниво.