Въпреки, че ползвам Линукс от няколко години и в някои отношения тя е прекрасна операционна система, тя много често предизвиква недоволство с недостатъци, недомислици и просто лошо изпълнение.

Тук смятам да критикувам именно отрицателните страни на Линукс.

Това не е само проблем на Линукс, а на всички съвременни операционни системи. Те изхождат от парадигмата, че целият компютър е техен, а потребителя е само част от системата, която трябва да се управлява, както всяко периферно устройство. И затова на него му се отделя едно ъгълче в /home/USER, където да се разполага, а извън него "Не пип, че пляс!"

Ако този подход е малко или много оправдан при некадърни потребители, които чакат на опашка за да работят на един и същ компютър, то в 21 век, компютъра най-често е наистина "персонален", тоест еднопотребителски, а потребителя е достатъчно квалифициран, за да не прави явни глупости.

Мечтая си за ОС, която да се разполага примерно в /SuperOS, а цялото останало пространство да е свободно за работа на потребителя. Поне пътищата до файловете ще бъдат значително по-къси, а потребителя ще е свободен да си оформя файловите каталози, както на него му е удобно!

В Линукс една и съща конфигурация може да се зададе поне от 3..4 различни места. Реалния ад настава, когато искаме да махнем някоя опция, а не помним в кой конфигурационен файл е записана тя. Добре бе! Направете го от едно единствено място! Хайде от две! Обаче от 3..4..5 това наистина е перверзно!

Юникс идеологията може да е много красива като идея, обаче на практика се получава архитектура с толкова много слоеве, че системата се забавя значително, а хардуера се използва наистина много лошо.