Всеизвестно е, че рендирането на текст в Линукс е доста по-лошо от това в комерсиалните операционни системи.

Противниците на свободния софтуер често привеждат този факт като довод колко некачествен е свободния софтуер и как парите правят качеството.

Истината е, че висококачествени библиотеки за рендиране на текст има написани отдавна. Само че, поради софтуерните патенти в САЩ, опциите за висококачествено рендиране са просто изключени при компилацията на тези библиотеки в повечето дистрибуции на Линукс.

В тази статия ще опиша как да включите тези опции и да се наслаждавате на перфектни шрифтове в българската дистрибуция на centOS - стотинкаОС.

Проектът, който се занимава с поддръжката на въпросните библиотеки и който ще инсталираме в стотинкаОС се нарича Infinality. На сайта му можете да намерите допълнителна информация.

В смисъл, шрифтовете на Майкрософт. Целта на занятието е да се осигурят шрифтове, които са оптимизирани за субпикселно рендиране и са нужни при разглеждане на сайтове в Интернет.

В хранилищата на стотинкаОС има пакет с основните шрифтове, който се казва msttcorefonts. Той се инсталира със следните команди:

Ако не сте си конфигурирали акаунта да използва sudo, просто се включете като root и въведете командите без sudo отпред.

Тези шрифтове са такива, които Microsoft позволява да се разпространяват и затова могат да се включат в пакет от хранилището. Има обаче шрифтове, които се дават безплатно от MS обаче не е разрешено да се разпространяват. Те не могат да се включат в Линукс дистрибуции, а човек трябва да си ги изтегли сам. За щастие има скриптове, които могат да направят това за нас. Тук ще ви предложа скрипта на Aristotle Pagaltzis, vistafonts-installer.

Изтеглете скрипта от горната връзка, разопаковайте го и го стартирайте. За него не са нужни администраторски права, защото инсталира шрифтовете в домашната директория ~/.fonts.

Командите изглеждат така:

Директорията ~/.fonts трябва да съществува, иначе скрипта се оплаква и излиза.

Е, сега имаме всички шрифтове, които ще ни трябват. Не, шрифтовете никога не са твърде много, но за нуждите на дадената статия, тези са достатъчни.

Инсталирането на пакетите на infinality е просто и праволинейно. Ако не сте си обновили хранилищата (но ако следвате инструкциите от тази статия, вече сте го направили) първо изпълнете:

И собствено, инсталирайте пакетите:

След това рестартирайте X (logout/lonin) и би трябвало да видите разликата. Ако резултата ви харесва много - спрете да четете статията веднага. Следващата точка е отварянето на буркана с червеи. После ще е трудно да ги приберете обратно.

Въобще, настройката на infinality се прави от две места. Едното се състои в настройка на fontconfig-infinality, в която се задава как да се избират шрифтове. Второто е да се зададат параметрите за рендиране на шрифтовете за библиотеките freetype-infinality.

Това са по същество същите конфигурационни файлове, като на обикновения fontconfig, но се намират в /etc/fonts/infinality, а главния конфигурационен файл е infinality.conf. Различните опции са в /styles.conf.avail и към тях са направени връзки в conf.d директорията - системата е същата както обикновения fontconfig.

За по-лесна настройка има скрипт infctl.sh който задава предварително настроени стилове. Използва се така:

Аз лични избирам 3 - linux, но вие може да си поиграете и с другите.

За да видите разликите след промени трябва да се рестартира X - logout/login върши работа.

Конфигурацията на рендирането се прави по време на старта на системата от скрипта /etc/profile.d/infinality-settings.sh. За да редактирате този скрипт, използвайте:

Параметрите вътре са много и разнообразни. За щастие има направени готови пресети, които са удобна начална точка. На ред 711 се намира:

Вместо DEFAULT може да се напише някакъв стил от следните възможни:

След промяна на този файл, отново трябва да се рестартира X сървъра, за да се активират промените.

Тъй като настройките са много, а авторът на файла е писал много коментари и обяснения, няма да разглеждам всеки параметър поотделно.

Ще спомена само параметъра INFINALITY_FT_GRAYSCALE_FILTER_STRENGTH. Той позволява изглаждането да се направи нещо междинно между субпикселно и степени на сивото. В резултат при междинни стойности намаляват цветните петна в буквите, а очертанията не се замъгляват много. Чудесно за намиране на собствената точка на компромис между едното зло и другото.

Основната разлика с други дистрибуции е начина на настройка и наличието или не на библиотеката в хранилищата на дистрибуцията. Всички настройки описани по-горе са едни и същи.

За повече информация посетете сайта на Infinality.

При всички настройки от по-горе, е препоръчително да използвате добре настроен и качествен LCD монитор.

Ако мониторът ви е с аналогов VGA вход, то трябва грижливо да настроите контраста, яркостта и което е по-важно т.н. sharpness, pixel clock и phase. Автоматичните настройки често не са добри. В резултат, суб-пикселното изглаждане изглежда зле, колкото и да настройвате библиотеките.

Мониторите с цифрови входове нямат такива проблеми. Такива са DVI-D, HDMI и дисплеите на преносимите компютри (LVDS).

Ако мониторът не е достатъчно качествен или е CRT, то суб-пикселното изглаждане трябва да се изключи и да се ползва само изглаждане със степени на сивото - резултата ще е по-добър.

Ето и една картинка, да не каже някой, че няма хич. Така изглежда един друг мой сайт, след инсталацията и настройката на Infinality. Шрифта е "Open Sans":

Ами това е. Аз лично останах много доволен от този пакет, надявам се че и вие ще останете.

На статията и липсват много и красиви картинки, от вида "преди и сега". Ако някой ми изпрати и ако са хубави, ще ги сложа в статията.

(На подарен кон, зъбите не се гледат, но картинките трябва да са PNG, и желателно съпроводени от описание на настройките. Разбира се авторът ще бъде изрично споменат.)