Тази страница е предназначена да събира разни мои мисли и бележки. Това е чернова страница, а нещата на нея могат да са спорни и дори грешни. Част от тези бележки могат с времето да се отделят като отделни статии, а част от тях вероятно не.

Тази бележка е нещо като отговор на статия на известния либераст Евгений Дайнов относно русофилските настроения в българското общество. Връзка няма да давам - нямаме нужда да увеличаваме популярността на такива като Дайнов. На който му трябва ще си намери статията с Гугъл.

Дайнов, може да е леке, но е интелигентно леке и затова правилно е схванал, че става въпрос не за сляпа любов към една държава, а за привърженици на ценности коренно различни от тези на западната цивилизация. Последващиият текст, постнах във форума на в.Сега, като коментар към въпросната статия.

Дайнов правилно е осъзнал основната разлика между русофили и русофоби (Дайнов използва "западнофили" - а именно отношението между човека и обществото. А по-точно кое е по-важно индивида или обществото?

Западното общество поставя на върха индивида. А източното общество смята, че индивида е важен единствено и само като част от обществото.

Проблема на Дайнов е, че говори за второто все едно е нещо лошо. За него, като страдащ от интелигентска мания за величие е унизително да го сравняват с другите българи, той се смята за изключително важен, по-важен от България или народа на България. Впрочем, интелектуалният изключизъм е обща мозъчна епидемия на славянската интелигенция - и в Русия и в България рядко има някой с имунитет.

Българското общество обаче е именно от втория вид. В Българското общество, хората смятат, че обществото е по-важно от отделния индивид. Не напразно над народното събрание пише "Съединението прави силата"!

Трагедията на подобно общество се състои в това, че то е много податливо на управленски паразитизъм. Според народа към властта трябва да се стремят само хора, които наистина имат с какво да помогнат на обществото. А в реалността, там попадат "западнофили" паразити, които смятат, че те милите са най-важни, а всички останали са неудачници, които са им длъжни.

Макар и рядко, обаче понякога на върха се озовават и хора, които наистина се смятат за част от обществото и не се смятат за по-важни от него. Ако и такива хора са достатъчно интелигентни, резултата е потресаващ. Обществото се обединява и за кратко време извършва такива неща, каквито западните общества не могат и да си представят.

П.П. Впрочем, термина "русофили" също не е много точен. Подобни общества има и в много други източни държави - Китай, двете Кореи (различават се само по имплементацията), Япония, почти всички източни държави.

П.П.П. Проблемът на индивидуалистичното общество се състои в простия биологичен закон, че човек е смъртен, а живота на всеки отделен човек е миг без всякакво значение. Какво от това, че 60..80..100 години си ял, пил и срал (западния модел), когато ще умреш, а в гроба не ще си отнесеш яденето, пиенето и тоалетната. И какво значение има, дали ще умреш на 20 или на 100, когато преди има вечност и след това също вечност? И какво значение как точно си преживял тези 20 или 100 години, ако нищо не остане за тези след тебе (обществото)?

Хрумна ми идеята, че един от факторите предизвикали падането на социализма и контрареволюцията е всъщност техническия прогрес. Това се дължи на факта, че усъвършенстването на средствата за производство, неминуемо води до намаляване на броя работници, нужни за това производство. Тоест в първите години на социализма, поради индустриализацията се наблюдава голямо увеличаване на броя на промишлените работници и пролетаризация на селяните. Постепенно обаче, с въвеждането на автоматични машини и производствени линии, част от пролетариата остава без работа и (защото по време на социализма безработицата е принципно невъзможна) постепенно преминава в редовете на администрацията и обслужването и придобива дребно-буржоазно мислене и навици. Влиянието на пролетариата постепенно намалява, а влиянието на буржоазните елементи, постепенно се увеличава. В резултат - контрареволюция.

Независими медии няма, не е имало и не може да има.

Практиката показва, че интелигенция има нужда от цензура. По време на социализма, бяха създадени маса добри произведения на изкуството - филми, книги, песни и музика. Същите тези "творци" в условията на "свобода" и "демокрация" създават (с много малко изключения) пълни буклуци. Тъй като авторите са същите, а липсва само цензурата, то изводът е, че причината за високото качество на изкуството е именно тя.

Промишлеността и селското стопанство са това, което прави една страна богата и независима! Не напразно първото, което направиха западните страни след контрареволюцията, беше да разрушат цялата промишленост и селско стопанство на бившите социалистически страни.

Това, дори няма нищо общо с противопоставянето социализъм/капитализъм. Това е нормално поведение на завоеватели към новопридобита колония.

Разрушената промишленост се замества с чужда такава, на прехвалените чужди инвеститори.

Партия, която не призовава за нова индустриализация и защита на българската промишленост и селскостопански производители няма никакво право да управлява страната!

...не са нито общочовешки, нито особено ценни.

Нито едното работи, нито другото!

Пазарната икономика изглежда много красиво на теория - саморегулираща се система, която посредством отрицателни обратни връзки между търсенето и предлагането регулира потока на пари и производството.

Работата е там обаче, че има такава наука наречена "Теория на управлението", която се занимава именно със системи с обратна връзка. Наука чисто теоретична с отлично изработен математически апарат. Та тази теория, доказва, че далеч не всяка система с обратна връзка е устойчива.

Съвсем опростено, отрицателните обратни връзки, когато обхващат сложни системи, особено такива в които има времезакъснение, се превръщат в положителни и водят до неустойчивост на системата. В техниката, такива системи имат нужда от тъй наречената честотна компенсация.

В икономиката, тази неустойчивост се проявява като периодични тежки икономически кризи, такива като Великата Депресия или кризата от началото на 21 век.

Което е интересно, от теоретична гледна точка, борбата с кризата е безсмислена. По-добре е да се остави всичко да рухне и тогава процеса ще започне отново с бързо развитие нагоре. Разбира се достигайки до максимума, ще започне и поредната криза и всичко отново ще бъде разрушено. Така е при неустойчивите системи с обратна връзка.

Плановата икономика, от своя страна е устойчива. Може всичко да се говори за нея, но никакви кризи, в никоя от страните с планови икономики не е имало и не може да има.

Това се постига по един елементарен начин (впрочем често използван в сложни технически системи) премахване на общата обратната връзка. Тогава системата, става по определение устойчива, просто защото няма обратни връзки, които да водят до неустойчивост.

Цената на тази устойчивост обаче е също ясна - голяма грешка при реакцията на системата и лоша реакция на промените в околната среда. Работата е там, че отрицателната обратна връзка, когато е устойчива, води до повишаване на точността на работа на системата и до компенсация на влиянията на околната среда.

В плановата икономика, това се проявява главно в леката промишленост, където модата се мени всяка година, а хората искат постоянно разнообразни стоки, храни, битова техника и т.н.

И така стигаме до неутешителния извод - и двете не работят - пазарната икономика поради дълбоката обща обратна връзка е неустойчива, а плановата икономика, поради липсата на обратна връзка не е достатъчно прецизна.

Решение разбира се има. Подобни случаи съвсем не са редки в техниката, където също се работи със сложни системи с обратни връзки и също често се срещат подобни случаи.

Решението се състои в отказ от обща обратна връзка и въвеждането на множество локални прави и обратни връзки. Локалните обратни връзки, когато обхващат малка част от системата могат лесно да се направят устойчиви, а правите връзки могат да повишат точността на работа на цялата система.

За съжаление, аз не мога да кажа как всички тези чисто теоретични разсъждения могат да се приложат в икономиката на една страна. При всички случаи, външно това ще изглежда като хибрид между планова и пазарна икономика, където на ниско ниво ще са оставени обратните връзки на търсенето и предлагането, а на високо ниво тези връзки трябва да бъдат задължително прекъснати и използвано глобално планиране.

Подобна икономика изглежда са се опитвали да правят по времето на Сталин в СССР. По данните които аз имам, частното производство, регулирано на пазарни принципи (тоест с обратни връзки) е било широко разпространено в СССР преди Отечествената война и веднага след нея, в леката, хранително вкусовата промишленост, стоките за бита, електрониката.

След смъртта на Сталин и развенчаването на "култа към личността", комунистическата партия постепенно ликвидира тези частни предприятия и преминава на тотално планиране. В резултат се стига до "застоя" на Брежнев, в който икономиката става все по-консервативна и бавно реагираща, а поради недостатъците на плановата икономика се появяват дефицити, липса на разнообразие и твърде бавен ръст.

Впрочем, по времето, когато е измислена плановата икономика, икономистите просто не са разполагали с необходимата техника и цялото планиране е било изключително неточно и приблизително. В съвременните условия, с използването на изчислителна техника и правилен софтуер, планирането може да се провежда с несъмнено многократно по-голяма ефективност и точност.

В светлината на горната бележка следва да се разгледа и отношението на частната към обществената собственост върху средствата за производство.

Маркс разглежда основното противоречие на капитализма - обществения характер на производството и частната собственост върху средствата за производство.

Решение на това противоречие, той вижда в обобществяването на средствата за производство. Това е първото и очевидно решение, обаче дали е най-доброто. Въобще какво значи обществена собственост върху средствата за производство?

В крайна сметка винаги се получава държавна собственост върху средствата за производство, защото именно държавата е тази организация, която е упълномощена от обществото да се грижи за интересите му.

За съжаление, държавното производство има ред недостатъци. Липса на гъвкавост, бавно развитие, бюрократизиране на производството, формализъм и т.н.

Всъщност това, което е нужно е обществен контрол върху средствата за производство. Няма никакво значение чии са формално заводите и машините, ако те произвеждат това, което е нужно на обществото, на приемливи цени и в достатъчни количества.

А най-основния проблем на капиталистическото производство е експлоатацията. Тоест, наличието на хора, които не работят, а получават част (и често по-голямата) от печалбата. Ако държавата успее да минимизира експлоатацията и да контролира производството, то основното противоречие се решава, а чий са средствата за производство вече не е толкова важно.

Съвсем отделен е разговора, че съществуват дейности, които по същество са съвършено непроизводствени, обаче генерират печалба - всякакви финансови машинации, фондови борси и др.под.

Правдивата информация е жизнено важна за планирането на каквито и да било политически действия.

Една от характеристиките на либералната демокрация обаче е отказът от истина. Съзнателното заблуждаване, изкривяването на истината и прикриването и в огромно количество информационен шум водят до тотално изкривяване на реалността в посоката която иска буржоазната класа.

Съответно, партията, която иска да промени това на първо място трябва да изгради организация за събиране и анализ на информация, която да може да покаже истинската картина на протичащите събития и да може да разкрие фактите и събитията, които са скрити.

Без такава организация, провеждането на каквито и да е действия е съвършено безсмислено. Усилията ще са насочени в грешната посока, а най-често (каквото и се наблюдава) комунистическите партии не правят абсолютно нищо, просто защото не могат да определят посоката в която трябва да действат.

Партия, която има претенции да управлява държавата, трябва да действа все едно вече е взела властта, дори когато е в опозиция.

В противен случай, следва, че целта на партията е да вземе властта заради самата власт, а не за да е полезна на народа.

За мене лично, положението стои така: Трябва да се заплаща единствено и само труда. Ако това условие се изпълни, то икономическият строй спокойно може да се нарече комунизъм, независимо от собствеността върху средствата за производство.

Притежаването на капитал, всъщност не е причина някой да получава печалба без да работи. Всъщност, притежаването на капитал може да бъде единствено условие за да работи някой определен клас работа - "собственик на завод" например. Както за да работиш като шлосер имаш нужда от пили, ключове или например бормашина.

Съответно излиза, че обществената собственост на средствата за производство изобщо не е задължително при комунизма. Това е всъщност най-простия и очевиден метод за преодоляването на основното противоречие на капитализма. Съответно не е чудно, че Маркс приема, че това е рецептата. Все пак съществува такова нещо като бръснача на Окам.

Както се видя обаче, подобно решение (без да е напълно грешно) има и много отрицателни черти. Не напразно, никога по време на социализма не беше изцяло премахната частната собственост, нито например парите.

Един от най-големите проблеми при подобен икономически модел е въпросът с това как следва да се оценява труда? И кой следва да го оценява?

Колко струва например труда на един собственик на фирма (ако примерно заема позиция на мениджър)? Или дори още по-фундаменталното: Колко струва труда на хората които нищо не произвеждат, а се занимават с административна дейност? Тук следва да се разгледат някои икономически модели в които се използва времето, като Итакски час - местна валута използвана в град Итака, САЩ. Въобще има няколко опита за икономически модели базирани на времето, които изглеждат интересни.

В тази бележка няма да разглеждам логически аргументи относно истината за събитията в Катин. Логически аргументи изкарват всички. Нека за момент да предположим (макар и да не е съвсем така), че поради огромния информационен шум по темата не можем да решим логически кой е убил полските офицери в Катин.

Тогава остава да се основаваме на емоциите и авторитетите. Има две мнения:

1. Полските офицери са убити от НКВД: Това е мнението на Хитлер, Гьобелс, Горбачов, Елцин.

2. Полските офицери са убити от фашистите: Това е мнението на Сталин, Берия, Алексей Толстой, митрополит Николай, Николай Бурденко.

В първата група са: Патологичен убиец, лъжец, предател и алкохолик.

Във втората група са: Народен вожд, отличен менаджер, писател, православен свещеник, много добър лекар.

Аз лично, предпочитам да се присъединя във втората група. Някак си чувствам, че мястото ми не е в една група с Хитлер и Горбачов!