Трудно е да се отделят понятията "пролетариат" и "промишленост". Именно промишлените работници са тези за които е създадена марксистката идеология.

Без пролетариат няма нужда да се говори за комунистическо движение въобще. Работата е там обаче, че с развитието на средствата за производство, при еднакво количество произведени блага, количеството на промишлените работници естествено намалява. Тоест, произвеждайки все още почти всички блага, работниците стават все по-малък процент от обществото и по тази причина имат и все по-малко влияние.

От друга страна при все по-голямо производство и все по-малко работници, експлоатацията на тези работници силно нараства. В момента един работник храни освен собствениците на заводите и маса търговци, администрация, спомагателен персонал. Хора, които наред със собствениците на средствата за производство (капиталистите) участват в експлоатацията на работниците. Въпросният спомагателен персонал също се състои от наемни работници, но има дребно-буржоазно съзнание и затова не е част от пролетариата. Тъй като заплатите на т.н. офисен планктон са доста високи, а работата която върши не особено голяма, то тези хора също участват в експлоатацията на пролетариата.

Интересно е да се отбележи, но в момента администрацията на производствените предприятия и бюрокрацията е много по-голяма отколкото по времето на социализма. А раздутата администрация и бюрокрация е нещо за което "демократите" обвиняваха комунистите. Разбира се, няма нищо учудващо в този факт, защото той се дължи на напълно обективни предпоставки - усъвършенстването на средствата за производство.

Също с този факт може да се обясни и изоставането в автоматизацията по време на социализма - въвеждането на автоматизирани производства, при невъзможност да се уволняват работници е безсмислено и неефективно.

Намаляващото количество на работниците води и до повишен процент безработица, което пък позволява на капиталистите да увеличават експлоатацията, а недоволните да уволняват и заместват със свободните безработни.

Безработицата е всъщност далеч по-голяма от декларираните проценти, защото хората които не могат (или не искат) да си намерят работа в производството, често се заемат с дейности, които не произвеждат нищо, но формално се водят, че имат работа - всякакви търговии, услуги със съмнителна стойност и др. под. По същество, тези хора също се хранят от стойността създадена от работниците произвеждащи материални блага.

И всичко това се дължи разбира се на мощното развитие на техниката. Машините стават все по-умни. Автоматизацията на производството е повсевместна, а все по-малко хора с все по-малко труд могат да произвеждат все повече продукция.

Нима това е лошо? Не, това разбира се е чудесно и е единственият правилен път пред човечеството. Това е прогресът! Защо обаче, този прогрес води до толкова отрицателни последствия за работническата класа?

Главно поради крайно неадекватната реакция на организациите на тази класа - комунистическите партии и профсюзите. И тази неадекватна реакция е странна, при положение, че ситуацията всъщност се случва за втори път.

Преди много години, когато нямаше машини, производството беше изцяло ръчно. В резултат от това, работниците бяха огромен процент от населението и трябваше да работят по 10..12 часа дневно, за да произведат нужните стоки.

С началото на механизациата на заводите, изведнъж огромно количество хора се оказват на улицата и са заместени от машини, които увеличават значително производителността на труда. Което е характерно обаче, останалите на работа продължават да работят същите 10..12 часа на ден.

Тогава започва и борбата за 8 часов работен ден, забележете, без намаляване на заплатата! Целите на тази борба са всъщност две. Освен очевидното, че 8 часовият работен ден намалява експлоатацията и увеличава качеството на живот, има и втори ефект - 8 часовия работен ден намалява автоматично безработицата. И наистина, две смени работници по 12 часа се заместват с 3 смени по 8 часа, а това е увеличаване на работещите с 50%.

Много може да се пише за борбата на работниците за 8 часов работен ден. Много кръв се е проляла и много усилия са били нужни, но целта си е струвала и това е една от най-големите победи на работническото движение в световен мащаб.

Обаче, от това време (1884г.) минаха почти 130 години. Машините от 19-ти век се превърнаха в роботите и автоматичните поточни линии на 21-ви век.

В резултат от този прогрес, отново все по-малко работници са нужни, за да се произведе единица продукция и отново излишните работници се изхвърлят от заводите и образуват огромно количество беднота и трайно безработни.

От друга страна, малкото останали работници няма как да се борят за правата си, банално поради малкото си количество и постоянната заплаха да останат без работа.

Решението, според мене е очевидно и е странно, защо нито една лява партия или профсъюз не са се заели още да го пропагандират.

Решението е борба за повсевместно въвеждане на 6 часов работен ден, без намаляване на месечната заплата!

Ефектът от тази корекция ще е по-малък от ефекта при въвеждане на 8 часов работен ден, не въпреки това, автоматично ще доведе до увеличаване на работниците с 33% (вместо трима, ще бъдат наети четирима души).

В мащабите на България, това също ще означава пълно изчезване на безработицата и дори дефицит на работна ръка. Има ли нужда да обяснявам, че това ще засили позициите на работниците и ще намали лостовете с които работодателите ги експлоатират?

Намаленото работно време ще подобри значително качеството на живот. Ще остави повече време за образование, култура, забавления и възпитание на децата.

Ефектите и плюсовете от въвеждането на 6 часов работен ден са толкова много, че дори ако се въведе с пропорционално намаляване на заплатите, то плюсовете пак ще са много повече от минусите. А заплатите, много бързо ще се върнат на изходните си нива, поради повишеното търсене на работна ръка.

За комунистическото движение, въвеждането на 6 часов работен ден е също велико благо. Първо, борбата за нещо толкова просто и разбираемо за всеки ще консолидира пролетариата. Второ, ще се увеличи броя на промишлените работници, които са гръбнака на всяка нормална комунистическа организация и ще се повиши влиянието на подобни организации в обществото.

Обратно, поради неизбежното преминаване на част от администрацията в редовете на работниците и пролетаризирането на офисния планктон, базата на буржоазните партии ще намалява.

Няколко месеца след написването на тази статия, прочетох следната публикация: Рабочую неделю предлагают сократить до четырёх дней, в която се говори, че "Международната организация на труда" към ООН предлага работната седмица в страните членки да бъде съкратена на 4 дни. Идеята е подкрепена от видни капиталисти, като Лари Пейдж и мексиканския магнат Карлос Слим Елу.

В последствие обаче се оказа, че предлагали да се направи 4 дневна работна седмица, обаче с 11 часов работен ден. Което, съгласете се, не е съвсем същото като 5 дневна седмица с 8 часов работен ден!