asm32.info
Keep it simple — code in asm

Настройка на Линукс (Linux Mint + XFCE)

Тук ще си водя бележки по инсталацията и работата с Линукс, които лесно забравям и се налага да ги търся постоянно в Интернет.

Държа да отбележа, че настройките описани в тази статия са спрямо моите лични предпочитания. Съвсем вероятно е, че някои неща не ги правя както "трябва", а други настройки просто няма да се харесат на част от Линукс потребителите.

Използвайте на свой риск! Коментирайте, ако знаете за по-добър начин да се свърши нещо.

1. Настройки на Linux Mint XFCE.

XFCE е много лек десктоп, обаче има някои неприятни качества, които лично на мене са ми неудобни. При това му липсват някои инструменти, присъщи на по-големите му роднини. По тази причина след инсталация, има нужда от доста настройки, за да се работи наистина удобно с него.

1.1. Подготовка и инсталиране

Тъй като компютрите на които работя са винаги само мои, тоест са еднопотребителски компютри, то аз никога не работя в отделената ми кошарка /home/johnfound, а си организирам дяловете на диска по следния начин: Разделям диска на четири дяла: Два малки дяла за инсталация на операционни системи (Примерно 10..20ГБ всеки), малък дял за swap - да кажем между 4 и 8ГБ и останалото пространство се заделя за работен дял. Въпросния дял го маунтвам като /work по време на инсталацията и всички файлове с които работя ги слагам на него. /home директорията ми е празна и в нея стоят само нещата, които операционната система слага вътре.

По този начин мога със времето да мигрирам на втората операционна система, като при това си запазвам първата в работещо състояние, а достъп до работните файлове имам отвсякъде по еднакъв начин. Всякакви промени и проблеми, включително до пълно изтриване на дяловете на операционните системи никак не се отразяват на работните ми файлове. В краен случай може да се пусне компютъра от флашка, а важните файлове ще са си на мястото.

1.2. Махане и слагане на програми

Някои от програмите в XFCE версията на Линукс Минт не ми харесват много. Затова от Synaptic:

1.2.1. Браузър

Последните версии на Firefox са наистина много зле. Някои може и да не мислят така, но състезанието им с Chrome наистина съсипва този великолепен браузър. Аз съм от първите потребители на лисицата, още когато се казваше Феникс и определено си спомням, защо и как този браузър стана популярен. А именно, защото беше малък и лек. И въобще, Firefox беше създаден именно като ултра-лека алтернатива на Mozilla браузъра, който беше огромен и бавен.

Е, нещата се промениха много от тогава. Сега лисицата бая е надебеляла...

Както и да е, за мене предпочитанията не са нито за Лиско, нито за Хром, а за Pale Moon. Базиран на кода на Firefox, обаче с консервативен интерфейс, ориентиран на лекота, а не на лъскавина.

Така че, инсталираме Pale Moon браузър и след това махаме Firefox и всичките му плъгини и свързани пакети, включително тези на Линукс Минт. Всички пакети, които ще се махат маркираме с "Mark for complete removal", за да не останат конфигурационните файлове. За целта проверяваме, какво ще се маха от "Custom Filters|Marked changes".

Инсталираме речници за Български и Руски (английски си има).

1.2.2. Пощенски клиент

По същият начин махаме Thunderbird и инсталираме Sylpheed - много лек и удобен пощенски клиент.

1.2.3. Файлов мениджър

Този в XFCE не ми е удобен, затова слагаме PCManFM, който всъщност е от десктопа LXDE. Някой може да попита - "Добре де, защо направо не си инсталираш LXDE?" - и ще е прав. Работата обаче е в това, че макар и по-лек и с по-приятно поведение в много аспекти, LXDE не се развива много активно и винаги, когато съм го слагал на нетбук, съм имал проблеми с хардуера, които се решават много трудно и от конзолата.

А виж, файловия му мениджър е наистина добър и си струва да се използва.

1.2.4. Текстов редактор

В Линукс Минт по подразбиране е включен gedit, който се стартира бавно. Затова го махаме и си ползваме mousepad, който също е инсталиран. От менюто на файловия мениджър избираме да отваря по подразбиране всички текстови файлове с него.

1.3. Фини настройки

1.3.1. Тъчпад

Много неприятен проблем срещнах напоследък с т.н. кликпад - това е тъчпад, който няма бутони (по-точно има само един бутон под самия тъчпад), а какво кликаме се определя според зоната в която натискаме в момента. Напоследък ги слагат наляво и надясно, щото е по-евтино... Иначе самите устройства не са лоши. Разпознават няколко пръста и имат много гъвкави настройки.

В драйверите на xorg обаче ( xserver-xorg-input-synaptics ) има ужасно досаден бъг (който не го отстраняват много време вече), който се изразява в това, че курсора не може да се мести, ако някой друг пръст докосва зоната на бутоните, докато с другата ръка местиш курсора. Това не се оправя, даже, ако зоната на бутоните се изключи от зоната за местене (което го има като настройка).

Единственото решение, което намерих е да се включи устройството като PS2 мишка. Много гадно, защото така не могат да се използват екстрите, но иначе пък е съвсем неудобно. За проба, това се прави така:

    sudo modprobe -r psmouse
    sudo modprobe psmouse proto=imps

А за да остане постоянно въпросните два реда (без sudo отпред) се вписват във файла: /etc/rc.local, преди последната команда, която е exit 0.

1.3.2. Премахване на бързите клавиши

Не знам с какъв акъл, но в XFCE, разработчиците са дефинирали огромно количество глобални бързи клавиши. И което е най-неприятно, макар че има три начина тези клавиши да се редактират от графичния интерфейс, нито един от тези начини не работи! Тъй като тези клавишни комбинации не могат да се използват в програмите, това причинява огромни неудобства. За да стане ясно, използвани са всички Ctrl+Fn комбинации, вкл. Ctrl+F4 (затваряне на таб в over 9000 програми).

Премахването на тези клавиши става само чрез редактиране на XML файлове (много ги обичат!):

sudo mousepad  /usr/share/mint-configuration-xfce/xfce4/xfconf/xfce-perchannel-xml/xfce4-keyboard-shortcuts.xml

и евентуално:

mousepad ~/.config/xfce4/xfconf/xfce-perchannel-xml/xfce4-keyboard-shortcuts.xml

Вторият файл е за отделни настройки за потребителя. При мене отначало го нямаше въобще, но след известно време системата го създаде и премахнатите бързи клавиши се появиха отново (не, много е досаден Линукс понякога). Изтриването му оправя нещата, но за да се застраховам от бъдещи създавания направих:

cp /usr/share/mint-configuration-xfce/xfce4/xfconf/xfce-perchannel-xml/xfce4-keyboard-shortcuts.xml ~/.config/xfce4/xfconf/xfce-perchannel-xml/

Надявам се, че системата няма да се опитва повече да го презаписва. Разбира се, знам, че това се прави за мое добро, кой се съмнява, но по-добре недей.

Само като куриоз трите GUI начина в XFCE за редактиране на бързите клавиши, които не работят:

Settings|Keyboard|Application Shortcuts

Settings|Window manager|Keyboard

Settings|Settings editor|xfce4-keyboard-shortcuts

Даже не знам как да коментирам това! В Линукс, който се слави с липсата си на GUI инструменти за настройки, някой е положил труд да направи една настройка по три различни начина, но не полага труд да направи да работи поне един от тези три начина!

1.3.3. Фини настройки на клавиатурата

Кирилица за Руски език. За въвеждането на специалните символи от руската кирилица: "ы", "э", "ё" трябва превключване на клавиатурата в т.н. трето ниво (third level). За съжаление, настройка на тази опция не е направена в XFCE (В Gnome например я има в настройките на подредбите). Както и да е, ще настроим десния Alt да превключва клавиатурата в трето ниво.

Другото, което не ми харесва е клавиша CapsLock. Никога не го ползвам, а случайното му натискане при въвеждане на парола може да ти съсипе нервите, особено, ако клавиатурата няма индикация за включен капслок. Затова ще настроим този клавиш да работи като допълнителен Ctrl, който при известни навици е даже по-удобен от стандартния.

Създаваме в ~/.config/autostart/ файла autostart.sh

    #!/bin/bash
    setxkbmap -option lv3:ralt_switch   
    setxkbmap -option ctrl:aa_ctrl
    setxkbmap -option caps:ctrl_modifier

Въобще този файл е удобен за използване, за всякакви шел команди при рестарт. Този файл обаче няма да се изпълни. Въобще изпълняват се само .desktop файловете поместени в autostart. Затова си създаваме един, който да стартира autostart.sh: ~/.config/autostart/autostart.desktop:

    [Desktop Entry]
    Encoding=UTF-8
    Type=Application
    Name=Startup script
    Exec=/bin/bash /home/johnfound/.config/autostart/autostart.sh
    OnlyShowIn=XFCE;
    StartupNotify=false
    Terminal=false
    Hidden=false

1.3.4. Case insensitive завършване в шела.

Става въпрос за функцията на шела да завършва имената на файловете с Tab, когато сме написали началото. Това завършване може да се направи нечувствително към регистъра (главни/малки букви) по следния начин: Създайте файл ~/.inputrc и в него запишете реда set completion-ignore-case on.

Това е. Следващата конзола, която отворите ще работи правилно.

1.3.5. Настройка на промпта на bash.

Работата е там, че понякога при работа в конзолата, текущият път става толкова дълъг, че заема по-голямата част от реда. А това е крайно неудобно.

Оправя се, като се създаде файл ~/.bashrc и в него се запише следния ред:

PS1="\n\[\033[01;32m\]\u \[\033[01;34m\]\w\[\033[01;33m\]\n\$\[\033[00m\]"

2. Бързо копиране на файлове в Линукс

Инсталирайки нов компютър, винаги се налага, да се копират работните файлове от стария компютър. Със съвременните хардове от стотици гигабайти, това не е бърза работа. При мене се наложи да се копират около 280ГБ от стария ми нетбук на новия. Най-лошото е, че повечето от тези файлове са много малки - текстове, сорсове и т.н.

Всички стандартни начини да направя това - NFS, както и самби, ftp-сървъри и др.под. се оказаха страшно бавни, когато става дума за милиони малки файлове. Начина който намерих в Интернет е:

Първо на компютъра-приемник изпълняваме от директорията, която ще копираме:

    nc -q 1 -l -p 1234 | pv -pterb -s %N% | tar x

Тук %N% е ориентировъчния размер на файловете. В моя случай беше 280G

След това на компютъра-източник изпълняваме от директорията, където искаме да отидат файловете (аз лично, го направих през ssh):

   tar c . | nc -q 1 %TARGET_IP% 1234 

Където %TARGET_IP% е IP адреса на компютъра приемник.

Въпросните команди, предават файловете с максималната възможна скорост на мрежата, без никакви протоколни игрички. Скоростта е такава, че може значително да натовари локалната мрежа!

Last modified on: 20.01.2015 20:45:55

Preview

Comments

:)John Found ( 05.09.2015 08:54:44 UTC ) :

Идеята на work е да пази всичките ми работни файлове на отделно от операционната система място. По този начин мога да си сменям операционната система и да форматирам системните дялове, без да правя каквито и да е бакъпи на работните си файлове.

За цветовете - фона на конзолата ми е черен, какъвто и трябва да бъде. :) Жълтото си изглежда съвсем добре на черен фон.

:)Тесногръдо плямпало ( 04.09.2015 22:11:55 UTC ) :

Да ти кажа, сам си го написал, че много е грешно. Оставяме настрана, че това жълтото боде очите в курсора на командната обвивка, въпрос на вкус, както каза кучето. Може пък на черен фон какъвто е обикновено да не е чак толкова отчайващо. Не, че вярвам, търся оправдание. Жълтото никъде не е хубав цвят.

Ама това да създаваш work е безумие. Системата била записвала нещо си в дома. Ей така да се намира на работа. Трябваше да предупредиш с подчертани букви, че който последва съвета ти, губи всичките си настройки, цялата история, на каквото и да е и изобщо всичко, което неговото сърце и душа е дало на системата. И това заради рядкото щастие¹ под едно недоразумение водещо се за ОС, да не виждаш странно кръстени каталози и документи.

Иначе поздрави, има много хитри идеики, особено за любители на немският мишок, но не само!

п.п. Не съм забравил за актуалната статия, бях доста ангажиран.

п.п.п. Открих извънредно сериозен проблем в системата ти. Когато човек коментира, но забрави да си напише прякора, с който се представя, то няма стъпка назад, за да го стори. По този изключително тъп начин загубих коментар, защото го писах директно във формуляра. Оправи си коментарите. Това, което приема Submit трябва да изчезне със скоростта на светлината, очевидно някакъв тъп js. Има си добри практики в паяжината и те не са случайни!

¹ Звучи като реклама на Lactacare stop и също толкова смислено.

Настройка на Линукс
Filename:
Title: