Бележки и размисли§

Тази страница е предназначена да събира разни мои мисли и бележки. Това е чернова страница, а нещата на нея могат да са спорни и дори грешни. Част от тези бележки могат с времето да се отделят като отделни статии, а част от тях вероятно не.

1 Русофоби и русофили§

Тази бележка е нещо като отговор на статия на известния либераст Евгений Дайнов относно русофилските настроения в българското общество. Връзка няма да давам - нямаме нужда да увеличаваме популярността на такива като Дайнов. На който му трябва ще си намери статията с Гугъл.

Дайнов, може да е леке, но е интелигентно леке и затова правилно е схванал, че става въпрос не за сляпа любов към една държава, а за привърженици на ценности коренно различни от тези на западната цивилизация. Последващиият текст, постнах във форума на в.Сега, като коментар към въпросната статия.

Дайнов правилно е осъзнал основната разлика между русофили и русофоби (Дайнов използва "западнофили" - а именно отношението между човека и обществото. А по-точно кое е по-важно индивида или обществото?

Западното общество поставя на върха индивида. А източното общество смята, че индивида е важен единствено и само като част от обществото.

Проблема на Дайнов е, че говори за второто все едно е нещо лошо. За него, като страдащ от интелигентска мания за величие е унизително да го сравняват с другите българи, той се смята за изключително важен, по-важен от България или народа на България. Впрочем, интелектуалният изключизъм е обща мозъчна епидемия на славянската интелигенция - и в Русия и в България рядко има някой с имунитет.

Българското общество обаче е именно от втория вид. В Българското общество, хората смятат, че обществото е по-важно от отделния индивид. Не напразно над народното събрание пише "Съединението прави силата"!

Трагедията на подобно общество се състои в това, че то е много податливо на управленски паразитизъм. Според народа към властта трябва да се стремят само хора, които наистина имат с какво да помогнат на обществото. А в реалността, там попадат "западнофили" паразити, които смятат, че те милите са най-важни, а всички останали са неудачници, които са им длъжни.

Макар и рядко, обаче понякога на върха се озовават и хора, които наистина се смятат за част от обществото и не се смятат за по-важни от него. Ако и такива хора са достатъчно интелигентни, резултата е потресаващ. Обществото се обединява и за кратко време извършва такива неща, каквито западните общества не могат и да си представят.

П.П. Впрочем, термина "русофили" също не е много точен. Подобни общества има и в много други източни държави - Китай, двете Кореи (различават се само по имплементацията), Япония, почти всички източни държави.

П.П.П. Проблемът на индивидуалистичното общество се състои в простия биологичен закон, че човек е смъртен, а живота на всеки отделен човек е миг без всякакво значение. Какво от това, че 60..80..100 години си ял, пил и срал (западния модел), когато ще умреш, а в гроба не ще си отнесеш яденето, пиенето и тоалетната. И какво значение има, дали ще умреш на 20 или на 100, когато преди има вечност и след това също вечност? И какво значение как точно си преживял тези 20 или 100 години, ако нищо не остане за тези след тебе (обществото)?

2 Техническият прогрес - убиец на социализма.§

Хрумна ми идеята, че един от факторите предизвикали падането на социализма и контрареволюцията е всъщност техническия прогрес. Това се дължи на факта, че усъвършенстването на средствата за производство, неминуемо води до намаляване на броя работници, нужни за това производство. Тоест в първите години на социализма, поради индустриализацията се наблюдава голямо увеличаване на броя на промишлените работници и пролетаризация на селяните. Постепенно обаче, с въвеждането на автоматични машини и производствени линии, част от пролетариата остава без работа и (защото по време на социализма безработицата е принципно невъзможна) постепенно преминава в редовете на администрацията и обслужването и придобива дребно-буржоазно мислене и навици. Влиянието на пролетариата постепенно намалява, а влиянието на буржоазните елементи, постепенно се увеличава. В резултат - контрареволюция.

3 За независимите медии§

Независими медии няма, не е имало и не може да има.

4 За интелигенцията§

Практиката показва, че интелигенция има нужда от цензура. По време на социализма, бяха създадени маса добри произведения на изкуството - филми, книги, песни и музика. Същите тези "творци" в условията на "свобода" и "демокрация" създават (с много малко изключения) пълни буклуци. Тъй като авторите са същите, а липсва само цензурата, то изводът е, че причината за високото качество на изкуството е именно тя.

5 Производство§

Промишлеността и селското стопанство са това, което прави една страна богата и независима! Не напразно първото, което направиха западните страни след контрареволюцията, беше да разрушат цялата промишленост и селско стопанство на бившите социалистически страни.

Това, дори няма нищо общо с противопоставянето социализъм/капитализъм. Това е нормално поведение на завоеватели към новопридобита колония.

Разрушената промишленост се замества с чужда такава, на прехвалените чужди инвеститори.

Партия, която не призовава за нова индустриализация и защита на българската промишленост и селскостопански производители няма никакво право да управлява страната!

6 Общочовешките ценности§

...не са нито общочовешки, нито особено ценни.

7 План против пазар§

Нито едното работи, нито другото!

Пазарната икономика изглежда много красиво на теория - саморегулираща се система, която посредством отрицателни обратни връзки между търсенето и предлагането регулира потока на пари и производството.

Работата е там обаче, че има такава наука наречена "Теория на управлението", която се занимава именно със системи с обратна връзка. Наука чисто теоретична с отлично изработен математически апарат. Та тази теория, доказва, че далеч не всяка система с обратна връзка е устойчива.

Съвсем опростено, отрицателните обратни връзки, когато обхващат сложни системи, особено такива в които има времезакъснение, се превръщат в положителни и водят до неустойчивост на системата. В техниката, такива системи имат нужда от тъй наречената честотна компенсация.

В икономиката, тази неустойчивост се проявява като периодични тежки икономически кризи, такива като Великата Депресия или кризата от началото на 21 век.

Което е интересно, от теоретична гледна точка, борбата с кризата е безсмислена. По-добре е да се остави всичко да рухне и тогава процеса ще започне отново с бързо развитие нагоре. Разбира се достигайки до максимума, ще започне и поредната криза и всичко отново ще бъде разрушено. Така е при неустойчивите системи с обратна връзка.

Плановата икономика, от своя страна е устойчива. Може всичко да се говори за нея, но никакви кризи, в никоя от страните с планови икономики не е имало и не може да има.

Това се постига по един елементарен начин (впрочем често използван в сложни технически системи) премахване на общата обратната връзка. Тогава системата, става по определение устойчива, просто защото няма обратни връзки, които да водят до неустойчивост.

Цената на тази устойчивост обаче е също ясна - голяма грешка при реакцията на системата и лоша реакция на промените в околната среда. Работата е там, че отрицателната обратна връзка, когато е устойчива, води до повишаване на точността на работа на системата и до компенсация на влиянията на околната среда.

В плановата икономика, това се проявява главно в леката промишленост, където модата се мени всяка година, а хората искат постоянно разнообразни стоки, храни, битова техника и т.н.

И така стигаме до неутешителния извод - и двете не работят - пазарната икономика поради дълбоката обща обратна връзка е неустойчива, а плановата икономика, поради липсата на обратна връзка не е достатъчно прецизна.

Решение разбира се има. Подобни случаи съвсем не са редки в техниката, където също се работи със сложни системи с обратни връзки и също често се срещат подобни случаи.

Решението се състои в отказ от обща обратна връзка и въвеждането на множество локални прави и обратни връзки. Локалните обратни връзки, когато обхващат малка част от системата могат лесно да се направят устойчиви, а правите връзки могат да повишат точността на работа на цялата система.

За съжаление, аз не мога да кажа как всички тези чисто теоретични разсъждения могат да се приложат в икономиката на една страна. При всички случаи, външно това ще изглежда като хибрид между планова и пазарна икономика, където на ниско ниво ще са оставени обратните връзки на търсенето и предлагането, а на високо ниво тези връзки трябва да бъдат задължително прекъснати и използвано глобално планиране.

Подобна икономика изглежда са се опитвали да правят по времето на Сталин в СССР. По данните които аз имам, частното производство, регулирано на пазарни принципи (тоест с обратни връзки) е било широко разпространено в СССР преди Отечествената война и веднага след нея, в леката, хранително вкусовата промишленост, стоките за бита, електрониката.

След смъртта на Сталин и развенчаването на "култа към личността", комунистическата партия постепенно ликвидира тези частни предприятия и преминава на тотално планиране. В резултат се стига до "застоя" на Брежнев, в който икономиката става все по-консервативна и бавно реагираща, а поради недостатъците на плановата икономика се появяват дефицити, липса на разнообразие и твърде бавен ръст.

Впрочем, по времето, когато е измислена плановата икономика, икономистите просто не са разполагали с необходимата техника и цялото планиране е било изключително неточно и приблизително. В съвременните условия, с използването на изчислителна техника и правилен софтуер, планирането може да се провежда с несъмнено многократно по-голяма ефективност и точност.

8 Частно или държавно?§

В светлината на горната бележка следва да се разгледа и отношението на частната към обществената собственост върху средствата за производство.

Маркс разглежда основното противоречие на капитализма - обществения характер на производството и частната собственост върху средствата за производство.

Решение на това противоречие, той вижда в обобществяването на средствата за производство. Това е първото и очевидно решение, обаче дали е най-доброто. Въобще какво значи обществена собственост върху средствата за производство?

В крайна сметка винаги се получава държавна собственост върху средствата за производство, защото именно държавата е тази организация, която е упълномощена от обществото да се грижи за интересите му.

За съжаление, държавното производство има ред недостатъци. Липса на гъвкавост, бавно развитие, бюрократизиране на производството, формализъм и т.н.

Всъщност това, което е нужно е обществен контрол върху средствата за производство. Няма никакво значение чии са формално заводите и машините, ако те произвеждат това, което е нужно на обществото, на приемливи цени и в достатъчни количества.

А най-основния проблем на капиталистическото производство е експлоатацията. Тоест, наличието на хора, които не работят, а получават част (и често по-голямата) от печалбата. Ако държавата успее да минимизира експлоатацията и да контролира производството, то основното противоречие се решава, а чий са средствата за производство вече не е толкова важно.

Съвсем отделен е разговора, че съществуват дейности, които по същество са съвършено непроизводствени, обаче генерират печалба - всякакви финансови машинации, фондови борси и др.под.

9 Информация§

Правдивата информация е жизнено важна за планирането на каквито и да било политически действия.

Една от характеристиките на либералната демокрация обаче е отказът от истина. Съзнателното заблуждаване, изкривяването на истината и прикриването и в огромно количество информационен шум водят до тотално изкривяване на реалността в посоката която иска буржоазната класа.

Съответно, партията, която иска да промени това на първо място трябва да изгради организация за събиране и анализ на информация, която да може да покаже истинската картина на протичащите събития и да може да разкрие фактите и събитията, които са скрити.

Без такава организация, провеждането на каквито и да е действия е съвършено безсмислено. Усилията ще са насочени в грешната посока, а най-често (каквото и се наблюдава) комунистическите партии не правят абсолютно нищо, просто защото не могат да определят посоката в която трябва да действат.

10 Готови ли сме за властта?§

Партия, която има претенции да управлява държавата, трябва да действа все едно вече е взела властта, дори когато е в опозиция.

В противен случай, следва, че целта на партията е да вземе властта заради самата власт, а не за да е полезна на народа.

11 Капитали, печалби§

За мене лично, положението стои така: Трябва да се заплаща единствено и само труда. Ако това условие се изпълни, то икономическият строй спокойно може да се нарече комунизъм, независимо от собствеността върху средствата за производство.

Притежаването на капитал, всъщност не е причина някой да получава печалба без да работи. Всъщност, притежаването на капитал може да бъде единствено условие за да работи някой определен клас работа - "собственик на завод" например. Както за да работиш като шлосер имаш нужда от пили, ключове или например бормашина.

Съответно излиза, че обществената собственост на средствата за производство изобщо не е задължително при комунизма. Това е всъщност най-простия и очевиден метод за преодоляването на основното противоречие на капитализма. Съответно не е чудно, че Маркс приема, че това е рецептата. Все пак съществува такова нещо като бръснача на Окам.

Както се видя обаче, подобно решение (без да е напълно грешно) има и много отрицателни черти. Не напразно, никога по време на социализма не беше изцяло премахната частната собственост, нито например парите.

Един от най-големите проблеми при подобен икономически модел е въпросът с това как следва да се оценява труда? И кой следва да го оценява?

Колко струва например труда на един собственик на фирма (ако примерно заема позиция на мениджър)? Или дори още по-фундаменталното: Колко струва труда на хората които нищо не произвеждат, а се занимават с административна дейност? Тук следва да се разгледат някои икономически модели в които се използва времето, като Итакски час - местна валута използвана в град Итака, САЩ. Въобще има няколко опита за икономически модели базирани на времето, които изглеждат интересни.

12 Катин - емоционален аргумент. :)§

В тази бележка няма да разглеждам логически аргументи относно истината за събитията в Катин. Логически аргументи изкарват всички. Нека за момент да предположим (макар и да не е съвсем така), че поради огромния информационен шум по темата не можем да решим логически кой е убил полските офицери в Катин.

Тогава остава да се основаваме на емоциите и авторитетите. Има две мнения:

1. Полските офицери са убити от НКВД: Това е мнението на Хитлер, Гьобелс, Горбачов, Елцин.

2. Полските офицери са убити от фашистите: Това е мнението на Сталин, Берия, Алексей Толстой, митрополит Николай, Николай Бурденко.

В първата група са: Патологичен убиец, лъжец, предател и алкохолик.

Във втората група са: Народен вожд, отличен менаджер, писател, православен свещеник, много добър лекар.

Аз лично, предпочитам да се присъединя във втората група. Някак си чувствам, че мястото ми не е в една група с Хитлер и Горбачов!

13 Цитат, да се помни. §

Last modified on: 18.02.2026 21:41